Беше просто чат 🔞

По-ясно

Това което видях ме изуми. Главата ми щеше да избухне. Нищо не разбирах. Исках само да се прибера. Лиам дойде до мен и ме обърна като ме хвана за ръка.

-Всичко наред ли е, изглеждаш пребледняла. - каза с тих, спокоен, но притеснен тон той.

-Повече от нормално ли? - отговорих и за да сменя темата, и за да не отговарям на въпроса му.

-Много повече от обикновено. Да не ти е студено?!

Той свали якето си и ме навлече с него. Сега забелязвам наистина колко по-висок беше от мен. Бях му точно под врата и над раменете. Дрехите му бяха с поне 2 размера по-големи от моите, ако не и повече. Обаче още не съм свикнала да го виждам толкова стилно облечен, преди никога нямаше да се облече по този начин, даже не харесваше такива дрехи като цяло.

-Знаеш, че не обичам да приемам дрехи така. - нацупих се аз и щях да сваля якето му.

-Не питам. - погледът му беше леден.

Той ми заповяда?! Хвана якето и ме облече в него, след което го закопча.

-Виж колко хубаво ти стои. - усмихна се той и ме гледаше сякаш гледа някое животинче.

За минута сякаш беше като друг човек, а сега пак беше същия.

-Хайде, заради мен ще направиш изключение, все пак съм най-добрият ти приятел, мислех, че ме приемаш вече като свое братче. - той се засмя и после ме погледна с жален поглед.

Този поглед стопли сърцето ми, изглеждаше толкова невинен и разстроен. Нямаше нещо на света, което ако го видеше така можеше да му откаже за каквото и да е.

-Разбира се, че си и добре ще го нося.

-Супер сега нека да се връщаме при останалите. - усмихна се.

-Добре.

Стигнахме при другите.

-Сега накъде ще сме? - пита Ема.

-Искате ли да отидем да гледаме филм? - предложи Ейдриън като сложи ръката си на рамото на Ема.

-Дааа! - извиках като малко дете.

След всичко станало това щеше да е нещо, което наистина щеше да ме направи щастлива. Да гледаме филм заедно, точно както преди!

Тогава пристигна лимузината на Ема.

-Надявам се да нямаш нищо против, че реших днес да се возим на моя сметка. - усмихна се Ема.