Беше просто чат 🔞

Всички бяха поканени. ВСИЧКИ...

Ашли застана пред мен, Итън и Ема и ме погледна бясно.

-Какво правиш ТИ с него?! - каза Ашли и отметна бясно коса.

-Не е твоя работа. - измърморих аз, защото не ми се занимаваше с нея.

-Итън, мили, защо си с нея? - попита, погледна го мило и го хвана за ръката.

Отвърнах поглед. Какво очаквах? Веднага да каже, че сме заедно? Та той е играч!

-О, мили? Така ли? Откога? - попитах аз.

Една сълза падна от окото ми.

-От... - започна Ашли.

-Знаеш ли, няма значение. - казах и си тръгнах да бягам към класната ми стая.

Чух го как ме вика, но не се обърнах. Не исках да го слушам. Седнах и след малко до мен дойде Ема и ме прегърна.

Гледната точка на Итън:

-Знаеш ли, няма значение. - каза Ева и си тръгна.

Осъзнах, че съм оплескал нещата. Вбесих се. Защо не казах нещо?! Толкова съм глупав. А Ашли наливаше масло в огъня.

-ЕВА!!! - извиках, но Ева не ми обърна внимание.

-Итън остави я тази. Не ти трябва. - каза Ашли и се усмихна, а Рита и Ирис се засмяха.

-Оставям теб, защото ми писна. - казах и си тръгнах.

Не ми беше до тея трите повече. Не ми беше до нищо. Исках да намеря Ева и да ѝ се извиня, защото бях такъв глупак. Не искам да я наранявам.

Гледната точка на Ева:

Ема ме прегърна и се усмихнах.

-Колко е две плюс две? - пита ме тя и се усмихна.

-Четири. - казах тъжно аз.

-Не е вярно, три е! - засмя се тя, което ме накара и аз да се засмея.

-Виж сега не си права. Пет е! - казах ѝ и двете почнахме да се смеем.

Госпожата влезе и часът почна. Така минаха и другите часове. С Ема си говорихме и се смеехме. След часовете не видях Итън. С Ема се качихме в колата и спряхме пред тях. Тя се качи горе и взе нещо. Слезе с една кутийка.

-Честит рожден ден. - казя тя и ми я даде.

-Благодаря ти. - казах и ся прегърнах.

-Хайде отвори го вече де! - напираше тя.

Отворих кутийката и вътре имаше пръстен в формата на цип, украсен с блестящи камъчета. Беше много красив. Прегърнах я и се усмихнах.

-Много е красив! - казах аз.

Потеглихме към нас. Качихме се в стаята ми и седнахме на леглото. След малко мама донесе две плодови салати. Говорихме и ядохме. Итън го нямаше и се притеснявах. С Ема почнахме да избираме рокли за партито, да се гримираме и да си оправяме косите. Нямахме търпение за партито. Когато бяхме готови се прегърнахме.

-Сега и двете сме на 16. - каза Ема.

-Остаряхме. - отговорих и и двете се засмяхме.

-Ще го преживеем. - щом Ема изрече това и двете избухнахме в неописуем смях.

-Нека да слизаме долу.

-Майка ти ще идва ли с нас. - пита Ема.

-Ще ни закара. Няма да остава, но ще се върне за тортата. - отговорих.

-Добре. Нека да слизаме.

Слязохме долу и видях Итън и Ейдриън. Беше облечен в черно. Беше много красив. Бях му още сърдита, но не можеше да не кажа колко добре изглеждаше.

-Уау... Ева... Ти... Аз... - заекна той. - Ти изглеждаш невероятно. - каза той,хвана ми ръката и ме завъртя в кръг.

Гледната точка на Итън:

Чакахме Ева и Ема. Знаех, че ми е сърдита, но имах план как да оправя всичко на партито.

Чух стъпки. Обърнах се и видях Ева, която беше облечена с черна рокля. Беше блестяща и безцветна по раменете. Имаше черно стегнато деклоте, което очертаваше извивките ѝ. От кръста надолу роклята продължаваше като вълниста пола. Беше малко над коленете. Ева изглеждаше уникално.

Гледната точка на Ева:

Ема и Ейдриън се прегърнаха. Изглеждаха толкова сладки заедно. Бяха много щастливи и им личеше. Тогава мама влезе.

-Хайде да тръгваме за да не закъснеем.

-Добре мамо. - казах.

Всички се качихме в колата. Ема, Ейдриън и Итън си говореха, а аз си мислех за различни неща. Бях притеснена дали всичко ще мине наред и дали храната и напитките ще стигнат. Още не бях напълно осъзнала, че вече съм навършила шестнадесет години. Скоро щях да помагам на тати в бизнеса, защото бях единствено дете. Толкова много неща ми се въртяха в главата.

-Пристигнахме. Слизайте! - каза мама и прекъсна размислите ми.

-Добре мамо.

-Да си изкарате добре и да внимавате много! - извика мама и потегли.

Слязохме. Опътиха ни и ни казаха, че вече всички гости бяха пристигнали. Поех дъх и отворих  вратите на главния вход на дискотеката, където щеше да се състои партито на рождения ми ден. И само да кажа : Всички от училище бяха поканени. ВСИЧКИ...

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Това е новата част. Много съжалявам, че се забавих. Скоро ще пусна още една. Благодаря за проявявения интерес!