Беше просто чат 🔞

Лиам

Всички спряхме и замръзнахме. Група набори бяха седнали на скритата беседка, обградена с храсти и дървета.
-Рик, защо си тук? - питах грубо аз.
Групата набори беше старата ни компания. Те почнаха да пушат, пият и да се дрогират и ние се отдалечихме от тях. Не ни трябват такива хора в живота, но главната причина беше раздялата на Рик и Ема. Той започна да се държи ужасно с нея, да я обижда, да я наранява и то не само психически, ами и физически. Като цяло всичко беше перфектно докато Рик не започна да пие и пуши. Един ден се бяха скарали за нещо малко и тогава Рик ѝ се разкрещя за първи път. Тя се учуди, но не се уплаши. След няколко дена видях синина на ръката ѝ и веднага я дръпнах настрана, за да ми каже какво има. В началото ми казваше, че всичко е наред, но аз продължавам да настоявам и накрая тя се предаде и ми каза всичко. Той я е дръпнал за ръката силно, защото тя не е искала да отиде някъде с нея и след втория ѝ отказ я е блъснал в стената, след което ѝ е казал ужасни неща, нагрубил я е по неописуеми начини. Такова държание не бива да бъде толерирани, особено като са в такива взаимоотношения. Тя ми обясняваше как всичко ще е наред и как той не е искал, но след сериозен разговор сама разбра, че това не е така и че е само се заблуждава като мисли така. След разговора скъса с него и не се бяха виждали до днес. Бях готова да го пребия на място. Мразех го, заради това, което ѝ стори. Добре, че сега има Ейдриън в живота си, за да я прави щастлива и за да ѝ покаже как всъщност трябва да я третира човека до нея. След това Рик започна да ме сваля. Когато това стана не доближихме компанията отново и даже страняхме от нея. Не се бяхме виждали с него от доста време, поне до сега. Итън погледна Рик странно.

-Познавате ли се? - попита Итън, а през това време Лиам застана пред мен, защото видя начина, по който ме гледаше Рик.

-Като гледам Ева и Ема са се променили много от последната ни среща. - каза той и ни изгледа от глава до пети и обратно.

-Стой далеч от нея. - каза строго и през зъби Лиам.

-Ха, теб ли ще слушам, вчерашно лекенце, върна се и какво, все още си нищо. - изсмя се Рик.

Лиам се приближи до Рик и му прошепна нещо. Изведнъж щастието и надменността в лицето на Рик изчезнаха и се замениха от страх. Никога не съм го виждала толкова уплашен. Каквото и да му е казал Лиам със сигурност не беше хубаво.

-Тръгваме! - извика Рик.

-Ама ние тъкмо почнахме да се забавляваме. - измрънка някой от компанията му.