Беше просто чат 🔞

Новия

Това беше моментът, в който осъзнах, че закъсняваме. Беше 19:46. Взех си телефона преди той да е написал нещо.

-Закъсняваме за вечеря! - извиках аз, излязох от стаята и се втурнах надолу.

Тогава осъзнах, че пропуснах шанса си да разбера дали е той или не, но вече и не бях сигурна дали искам. Ако беше той щеше да дойде и да ми даде Инстаграма си от тук нататък ще чакам той да поиска.

-Хей, защо се изстреля така? - каза той, като ме хвана за ръката.

-Защото трябваше да сме долу преди доста време! - възмутих се аз.

Бях гладна, а и още не бях готова да разбера дали той наистина е човека, с когото си пиша. Все пак не знам как ще реагирам, какво ще направя, как ще постъпя. Продължих пътя си и влязох в трапезарията.

-Здравей мамо, съжалявам, че закъсняхме. - извиних се аз.

-Няма проблем мила. Всичко е наред нали. - попита тя докато сядах на стола до нея.

-Да мамо. - щом изрекох това Итън седна до мен.

След вечерята мама им показа къде ще спят и за мое "щастие" стаята на Итън беше срещу моята. Щом те се настаниха аз си заключих вратата и влязох в банята. Изкъпах се и се преоблякох. Тогава мама влезе.

-Лека нощ мила. - казя тя и ми прати въздушна целувка.

-Лека мамо. - казах и се завих.

Мама излезе, а телефона ми извибрира. Взех го и видях, че Ема ми е писала.

Чат с Ема:

"Ооо, какво стана с гостите?" - попита тя.

"Ще ти разкажа утре." - казах аз защото много ми се спеше.

"Защо не сега?"

"Защото ми се спи 😂"

"А, окей, лека нощ"

"Лека"

Върнах телефона на мястото му, настроих алармата и заспах.

Изведнъж чух гадния звук на алармата. Станах и я загасих по най-бързия начин. Почвах да добивам фобия от нея. Влязох в банята и си измих зъбите и лицето. Излязох, облякох униформата си, сресах си косата и си сложих гланц. Взех раницата си и слязох долу. Щом мама ме видя ми подаде една ябълка и джобните за днес.

-Добро утро мамо.

-Добро утро миличка.

-Отивам в колата и ще пиша на Ема.