Беше просто чат 🔞

Насочили право към мен

-Знаеш много добре Ева... Ти си момичето, с което си пиша от толкова време. Сама знаеш кой съм. Няма смисъл да отричаш. Няма смисъл да се преструваш, че не знаеш за какво говоря. А ако не разбираш още... Ето... - каза той извади телефона от джоба си и показа Инстаграма си.

-Аз... Итън... - заекнах.

Имах съмнения, че е той, но не очаквах да разбера така. Сега какво щях да правя? Писали сме си такива неща... Какво ще стане?!

-Няма нужда да казваш нещо. Премисли го и тогава говори, а сега хайде да тръгваме? - каза той мило.

Попинцип е груб, а сега е толкова мил и нежен. Какво ми става?!

-Добре. - усмихнах се плахо.

Не знаех как да реагирам. Качихме се на колата, а Ема се опита да ме разведри, като си говорихме за мемета. Щом се прибрахме се качих в стаята си. Имах нужда да помисля над нещата. Не усетих как минава времето. По едно време мама влезе в стаята ми да говори с мен.

-Хей мила, как си? - попита тя щом влезе и седна до мен.

-Добре мамо. - стараех се да не се притеснявам много.

-Утре е рожденият ти ден и исках да те питам дали всичко е готово за партито. - каза тя спокойно и се усмихна.

РОЖДЕНИЯТ МИ ДЕН! Съвсем бях забравила за него. Какво щях да облека утре? И още толкова много неща...

-Да мамо всичко е готово. - знаех, че партито е приготвено и знаех, че всички ще дойдат.

-Добре мила. Сега ела за вечеря и те оставям. Легни си рано, за да можеш утре да станеш рано.

- Добре мамо. - усмихнах се.

Тя ме прегърна. Успокояваше ме винаги, каквото и да ставаше. Не ѝ беше нужно даже да знае за какво ме утешава, просто го правеше.

Слязохме на вечеря и както ми каза мама днес си легнах рано, защото утре наистина щеше да е голям ден за мен.

-Хей Ева, събуждай се. - каза мек, топъл глас. Човека ме целуна нежно по челото. Сигурно беше мама.

Разтърках очи и ги отворих. Тогава видях не друг, а Итън. Държеше опакована кутия. Гушна ме, а аз не знаех как да реагирам.

-Честит рожден ден! - погледна ме и се усмихна топло.

Усетих пеперуди в корема си. Погледнах го в очите му, които блестяха. Беше наистина радостен и доволен. И колкото и странно да звучеше след като погледнах в очите му исках да го целуна страшно много!