If.

1.

*Благодаря ти за времето което ще отделиш*

Започвахме университет в Калифорния след няколко седмици.
Вълнувах се,щях да отида на друго място,сред много различни хора...
Гледах през малкия прозорец в самолета,возих се за първи път бе някак странно - спокойно,а очаквах да ми се гади или нещо такова.
До мен седеше Лис, с която ще учим заедно.Тя е много добро и усмихнато момиче,а и се познаваме от както се помня.Тя е от хората , които винаги са до теб и те подкрепят.
Лис ме побутна:
- Теса скоро ще кацнем!-каза тя поглеждайки през прозореца.
-В колко часа ни идва автобуса за града?-попитах я.
-Пишеше 30 минути след като пристигнем. Приготви си парите!-напомни ми тя вадейки телефона си-Сега е почти обяд.-информира ме.
Кимнах в знак че съм я чула.

Съобщиха ни,че вече сме пристигнали в Стоктън . Взехме си куфарите и се качихме на автобуса.
Лис:
- Автобуса ще спре близо до университета. Ще се справим! Единственото което ме притеснява е това,че няма да сме съквартирантки, но поне стаите са ни близо.-каза тя докато преглеждаше чантата си сигурно за трети път от както сме се качили.
-Всичко ще бъде наред и престани да ровичкаш в тази чанта!-казах аз смеейки се,а тя ми хвърли един злобен поглед.
-Напълно съм спокойна!-каза смеейки се.

                      ~след няколко часа~
Бях се установила в новата си стая и си подреждах нещата в гардероба. Запознах се по-рано със съквартирантката си Джанис, изглеждаше готина,говорихме си известно време,разменихме си телефоните и тя каза че ще излезе да вземе нещо за ядене. Очаквах Лис да дойде скоро тъй като преди малко ми писа.

На вратата се почука,а аз извиках че е отворено.
Лис:
- Няма да повярваш кой е поканен навън тази вечер!-каза тя затваряйки вратата
-Здравей и на теб!-засмях се-Кога успя да си уредиш среща?
-Не е среща,а и казах,че и ти ще дойдеш и не приемам "не" за отговор! Съквартирантката ми Даф ме покани да изляза с нея и още няколко нейни приятели в парка срещу университета.-каза тя очаквайки отговор.
-Знаеш че не обичам паркове.-измрънках аз-А и какво ще правим вечерта там?
-Оф хайде деее.-задърпа ме от земята-Какво толкова?
-Добре в колко?-казах аз въртейки очи.
-Ами ще ти помогна с дрехите и тръгваме.-каза тя слагайки няколко суичъра на горния рафт-И видях те не ми ги върти тия очи!-започна да се смее.
След като приключихме се преоблякох сложих си дрехите в коша за пране и излезнахме.
Вече навън беше тъмно а Лис започна да мрънка че и е студено, затова трябваше да се върнем в стаята ѝ.От стаята и се чуваха приглушени викове, когато отворихме вратата вътре имаше две момичета и три момчета,които спореха за нещо.
-Не можем просто да се правим,че нищо не е станало!-извика едно от момичетата,тя беше висока с кафява коса и определено изглеждаше притеснена.
-Напротив Даф!Всеки тук го прави и ти много добре го знаеш!-извика обратно високо момче с руса коса но не му виждах лицето защото беше в гръб.
-Престанете да викате !-каза другото момиче поглеждайки към нас.Тя беше средно висока имаше светла коса и лунички -Даф те какво правят тук?-попита тя.
-Живея тук!-каза Лис.
-Лис съжалявам за това.-каза тя,а момчетата и момичето  излезнаха като едното се обърна и каза че ще ни чакат в парка.
-Хей между другото аз съм Даф!- представи ми се тя подавайки ми ръка.
-Аз съм Тереза приятно ми е.-усмихнах се
-Съжалявам отново за сцената.-извини се тя
-Няма проблем,но за какво говорихте?- попита Лис.
-Нека говорим друг път става ли?Ким ни чака в парка.
Тръгнахме на там.Лис говореше за някакъв филм с Даф,а аз обмислях спора от по-рано "Не може просто да се правим че нищо не е станало" "Всеки тук го прави"...
.

.

Значи тази история започва много "криндж" има много неща,които ми се искаше да не напиша така,но са факт и сега се старая да пиша по-адекватно. ( Обещавам че някъде от 35 част натам не е толкова зле )
🖤