Тъкмо с родителите ми се преместихме в новия ни дом. Бях тъжна, че трябва да изоставим всичко и всичко, започвайки "отначало". Трябваше да се разделя с миналото си. С приятелите и гаджето си.
Опитах се да го премина бързо през това състояние на слабост. Местила съм се толкова много пъти, че сега ли няма да го преживея!?
Може би най-тъжно ми беше за най-добрата ми приятелка- Ния и за Джон-приятеля ми.
Както и да е.
Нанесохме се бързо. Мисля, че всички имахме нужда от нещо ново, нещо различно. Имахме нужда от промяна.. и вече я имахме.
Явно целият квартал знаеше, че ще има нови съседи и всички бяха залепени по прозорците, с наострени уши като на хрътки и с погледи в режим "орлов".
