Гледната точка на Шон:
Измина малко време, след случката с баща ми. Просто забравих за това. Нямаше смисъл да помня нещо, което ме кара да се чувствам зле.
Едно мисъл, обаче се луташе из главата ми и не искаше да напусне съзнанието ми -мисълта за Кристин.
Всичко случило се през онази вечер беше като мираж. Чувствата на любов, нужда, жажда за нея, изпитани през времето, което прекарахме заедно се бяха загнездили в главата ми и щяха да останат като белег в спомените ми. Но не като онези белези, които свързваме с болка и тъга, а тези от които чувстваме носталгия, предизвикващи хубави спомени, въпреки краткотрайната болка.
Въпреки тези силни приливи на емоции и чувствителност, минаващи през тялото и ума ми, аз се стараех да те да не се показват на белия свят и старателно ги държах дълбоко заключени в навътре в себе си.
Бях готов на всичко да я видя пак. Именно заради това след като се пресрещнах с родителите ѝ в магазина се направих на ударен с мокър парцал и им предложих да излезем на пикник, да прекараме цял ден заедно сред природата и за да се опознаем. Оо, определено исках да "опозная" Кристин по-добре, ако ме разбирате..
Да, направих го зад гърба ѝ, но според мен тя щеше да бъде доволна от това, така че изобщо не съжалявах.
--------
...и след като най-после пристигнах на отговорното място видях, че те са вече пристигнали.
-Е, здравейте! Семейство Хатауей, нали така?-казах аз очаквайки реакцията на Кристин.
За миг се вгледах толкова дълбоко в очите ѝ, търсейки някакви чувства, които съм успял да предизвикам с идването си. Погледът ѝ беше неустоимо мистериозен. Големите ѝ влажни, бадемовидни очи ме докарваха до лудост, защото не можех да отгатна какво се крие зад тях. Бяха като огромни порти, разграничаващи "света на хората" от вътрешната ѝ зона на комфорт, която може би беше като някакъв коренно различен свят от нашия. Магическо място в което всичко е вълшебно и прекрасно.. като нея.
Уау, отдавна не бях изпитвал подобни чувства към когото и да било. В миналото имах проблеми в личните си взаимоотношения.. но те предстояха да бъдат разбрани, колкото и да не ми се щеше.
