Баща ми влезе в стаята ми. Извика ме за обяд. Слязох във всекидневната, насядахме около масата и започнахме да обядваме.
-Утре сме на пикник с Мендес.-отсече татко от нищото.
-Много мило момче е..така де изглежда..-каза мама, като беше вперила многозначителен поглед в мен.
Изглеждаше ми някак странна. Всякаш криеше нещо от мен и нямаше намерение да ме осведоми какво се случва. Всякаш някакво притеснение и чувство за вина беше започнало тихо да я разяждат. Но какво може да крие от мен собствената ми майка!?... Е, както и да е. Нямах намерение да я разпитвам. Все пак всеки си има тайни...но интересът в мен, предизвикам от думите и действията ѝ нямаше да ме напусне толкова лесно.
След малко попитах и кой е този "Мендес", на този си въпрос получих и кратък и ясен отговор, че той е просто съсед. През ума ми мина, че може да е... Не няма значение!
––––
След 3 часа..
Въргалях се в леглото си вече няколко часа. Батерията на телефона ми се изтощи и аз се вгуших в завивките. Възглавницата, на която по принцип аз не спях, но на която в този момент реших да легна беше попила нечии чужд аромат- този на Шон. След като няколко пъти вдишах дълбоко, за да усетя аромата му започнах да се унасям.
' -Аз те обичах, Кристин... И все още те обичам...
- Джон, престани!Казах ти вече! Всичко между нас свърши!!! Какво по дяволите не разбра?! Аз не изпитвам нищо към теб! Защо просто не ме забравиш?!Остави ме най-после!!
-Добре! Но се пази и запомни думите ми! Един ден ти ще разбереш истината и всичко ще се завърти на 360°. Ще видиш! Ако- не, името ми да не е Джон Ме-...'
Подскочих като попарена. Студена пот бе шупнала по цялото ми тяло,разтилайки се и по дланите ми. Камък ми падна от сърцето като разбрах, че всъщност всичко това е било просто сън. Но забога, какво правеше Джон-бившия ми там?! Защо се карахме?! Защо ме заплаши?! Какво искаше да каже с това "Пази се" и каква истина прябва да разбирам?!... Толкова много въпроси, на които ми предстои да разбера отговора..
