Гледната точка на Кристин:
Алармата ми звънна. Сънено се надигнах от възглавницата и потърках очи. С отварянето на очите ми, погледът ми се озова вляво, където нямаше никой. Почуствах се странно. Нещо ми липсваше. Беше пусто. Бях сама.
Опитах се да стана, но главата ми бързо се замая и ми причерня. Въздухът ми се струваше разреден. Довлякох се до прозореца, за да го отворя. Обгърна ме студена струя вятър. Извърнах глава назад и видях хвърчащ из стаята лист хартия. След като той се озова в краката ми, аз побързах да го вдигна и разбрах, че това всъщност е бележка. Оставена ми беше от "Шон"... В съзнанието ми това беше като петно. Трябваше ми малко време, в което просто стоях и зяпах листа, опитвайки се да осъзная какво се беше случило...
*Биип! Биип!
...разсъждаването ми беше прекъснато от клаксона на кола. Погледнах през прозореца и навън бяха родителите ми.
Светкавично спомените ми от миналата нощ се завърнаха. (Намерих и причината поради, която вонях на алкохол.) Почудих се какво ще казвам на майка ми... След лека паник атака се осъзнах и набързо обрах дрехите си от пода, след което влязох в банята. Пуснах душа. Чух, че на вратата в стаята ми се почука и майка ми влезе. Провиках се, че се къпя. Тя естествено ми повярва излезе. След малко спрях водата и излязох. Облякох се и слязох при нашите.
-Добро утро!-поздравих аз, с лека плаха нотка в гласа си и с външност "момиченцето на мама и тате".
-Добро утро, мила! Прости ни, че не те предупредихме, че ще се забавим вечерта. Сигурно си се притеснила.. съжаляваме.-виновно изрече мама.
-Оу, не.. спокойно! Няма проблем. Аз-аз.. такова..ъм.. Прекарах си супер!- точно сега ли започнах да заеквам...
- Е, радвам се, че не си се притеснила. Та какво прави?
-Ааа.. гледах филм,слушах музика, танцувах... нали знаеш "нормални неща"..
-Запозна ли се със съседите?
От този въпрос се притесних, но запазих студенокръвие и отрякох, това че съм се запознала с когото и да било.
След като "интересния" ни разговор, който успя да ме събуди приключи. Се качих отново в стаята ми и набрах номера на Шон, но баща ми влезе рязко в стаята и затворих телефона на мига.
