Гледната точка на Шон
Слънчевите лъчи, идващи от прозореца започнаха да обливат цялото ми лице и нежно да ме пробуждат. Отворих очи. До мен на леглото лежеше най-прекрасното създание сътворено от Бога.
Начинът, по който слънцето галеше заруменялата ѝ кожа, а аромата ѝ се разпростираше навсякъде около мен беше прекрасен.
Тя беше положила глава на гърдите ми, аз я бях прегърнал внимателно, така че ръката ми да не ѝ тежи.
Дойде време да тръгвам. Колкото и да не ми се искаше да я оставям сама, просто нямах друг избор.
Внимателно станах и тихо започнах да се обличам, така че да не ме чуе и да се събуди, при положение, те толкова сладко си спеше.
Бях вече готов. Не исках да бъда от момчетата, които "иползват" момичетата и просто да си тръгна. Не исках да всея в ума подобни мисли и съмнения.
Затова ѝ написах бележка..:
"Добро утро, Скъпа Кристин!
Снощи си прекарах чудесно, за което ти благодаря. Тръгвам по-рано, колкото и да не ми се иска.
Послепис: Ако решиш..това е номерът ми 089...
Целувки- Шон♡"
Оставих писмото на нощното ѝ шкафче и поставих нежна целувка на челото ѝ.
Бях се притеснил, че закъснявам, а баща ми ме чака. Той не беше добър човек. Занимаваше се с множество нелегални бизнеси и беше замесен в не по-малко скандали свързани с тях.
Аз обаче бях принуден да му помагам и да го окривам, ако нещо стане, защото видиш ли въпреки всичко по неговите думи той ми беше баща и мой дълг е като част от семейството да го пазя. Ако бяхме истинско семейство обаче, може би родителите ми щяха да ме обичат. Щяха да ме подкрепят и да ми помагат.
Просто вече се чувствах безкрайно изморен от всичко това. Имах чувството, че никой не го е грижа за мен -че съм сам.
