...
Ходенето ни беше съпроводено с мълчание и побъркваща тишина, която обаче казваше предостатъчно.
Гледната точка на Шон:
Вече започвах да се побърквам. Ходехме, но никой не обелваше и думичка. Разчитах тя да започне разговора първа, но бързо стигнах до заключението, че в този момент не ми се говореше.. затова се почувствах длъжен аз да започна и да взема нещата в свои ръце - като един истински мъж.
Гледната точка на Кристин:
*Докато се усетя той вече ме беше притиснал грубо в стълба на едно дърво, увивайки ръцете си около талията ми. Бързо и без предразсъдъци спусна грубите си, но същевременно нежни длани към ханша ми, след което рязко хвана ръцете ми над главата и ги задържа здраво, все едно пък имах намерение да бягам. Бях като глина в ръцете му. Дадох му контрола над тялото си... ,но не и над ума си.Отдадох се напълно. Започнах да усещам чувствените му страстни целувки, слизащи от вече претръпналите ми устни към врата и ключиците ми. Това просто ме побъркваше. Толкова ми липсваше това усещане, а сега всичко се случваше наново и беше дори по-хубаво от миналият път. След като устните му започнаха да се озовават по корема ми, от гърлото ми се откъсна стон, от който имах чувство, че цялата гора се развълнува и затрепера. В опит да заглуша следващия прехапах долната си устната толкова силно, че текна кръв, която Шон нежно изтри с крайчеца на палеца си. Аз прекарвах пръсти през къдравите му кичури коса, представяйки си, че това ще продължава завинаги.
Гледната точка на Шон:
Тя ми действаше като наркотик. И в изминалите дни и за момент тя не напускаше мислите ми, сънищата ми. Беше изпълнила цялото ми съществуване. Сега когато беше в ръцете ми я усещах само моя. Действаше ми като наркотик. Колкото и да взимах от нея - не ми стигаше. Исках още и още. Бях развил нещо като зависимост към нея. Към очите ѝ, устните ѝ,гласът ѝ, тялото ѝ.. всичко в нея ме побъркваше от желание. Желание да я притежавам. Да имам всяка частица от нея, без да мисля за проблемите, споделяйки целият си живот единствено и само с нея.
