Гледната точка на Кристин:
Колата спря. Все още бях озадачена от разговора си с Ния, но се опитах бързо да изплувам от това дълбоко и загадъчно море пълно с тайнственост .
Посрещнащите ме обстоятелства, обаче не допринесаха благоприятно... или по-точно не напълно..
Познайте! Шон чакаше ей, така в нищото насред гората, подпрян на капака на колата си, скръстил ръце, все едно точно нас чакаше. Е, така се и оказа.. Щом слязохме, той поздрави и впери погледа си в мен. Всякаш за секунди лешниковите му очи преминаха през цялото ми тяло, оглеждайки ме от глава до пети. Съзирайки се в моите очи, разбрах, че той се опитва да види реакцията ми. Да ме прочете. Да разбере всичко за мен. Да усети чувствата, които изпитвах в този момент... Аз обаче, нямаше да му се дам толкова лесно. Може да е примамвал други със словоохотливостта си, с чара си или с начинът му на държание, но аз не бях от тези момичета. Исках да си поиграя с него.
От друга страна пък ми направи впечатление и това, че се е оговорил с родителите ми тайно, зад гърба ми, но не можех да му се сърдя, така че, дори не си направих труда да го правя. Пък и съм сигурна, че разговорът им не е бил от типа на: "-Спах с дъщеря ви.Но, Хей, искате ли да излезем на пикник?"...Таа да, няма да е казал на нашите.
След като и аз го поздравих така все едно го виждам за пръв път, започнахме да се правим на съвсем непознати. Но, кой не би повярвал на невинността, която излъчвахме?! Актьорската ни игра си заслужаваше "Оскар"...
И така, прекарахме няколко часа. Страстта обаче гореше във въздуха. Дума след дума и поглед след поглед жаждата ни един за друг се усилваше все повече. Не мога да го обясня точно. Не знам какво беше. Просто нещо като неутолима нужда да го имам.
Не след дълго, когато започна да се свечерява, (но ние щяхме да останем да спим там с палатки )си намерихме и оправдание да останем насаме, уж за да наберем коприва за майка му, защото така му била "заръчала".
Тръгнахме само двамата из гората...
