Бях в стаята си и довършвах с подредбите и декорациите в моята стая. Бях си пуснала музика. Точно когато започна любимата ми песен бях принудена да я спра, заради звънене на входната врата. Нашите ги нямаше, а аз не очаквах гости. Докато слизах по стълбите, звъненето ставаше все по-настоятелно и вече се съпровождаше с нервно чукане. Отворих вратата..
-Какво?!-изрекох изнервено, докато гледах на кръв.
Пред мен стоеше високо, добре сложено момче,с тъмно шоколадова коса и лешникови очи.
- Оо, по-спокойно. Гневът не е полезен за здравето.-каза той, усмихвайки се и ме погледна с многозначителен поглед.
-"Хаха", много забавно. Казвай какво искаш.- правех се, на недостъпна, но отвътре всякаш нещо в мен го желаеше. Не исках да си тръгва от вратата ми. Исках да се насладя на очите му, за колкото се може повече.
-Не искам нищо. Просто чух, че ще имам нова съседка и се заинтересовах. В прочем как се казваш?
-Кристин. А ти "заинтересования"?
-Аз съм Шон. А ти имаш прекрасно име. Звучи красиво, като теб.-усмихнат, той чакаше моята реакция.
*От някъде се чу гръм.
Аз го поканих да влезе, за да продължим разговора си. Предложих му питие. Възползвах се от отсъствието на родителите си и си налягане и аз.
-Наздраве! За идването ти!-каза Шон и отпи.
От чашка на чашка, представата ми за времето се изгуби. Имах чувството, че мога да кажа всичко на Шон. Всякаш го познавах от много по-дълго.
