Bad salvation [Part 1] {ЗАВЪРШЕНА}

Глава 14

На следващия ден Зак ме взе от болницата и си тръгнахме към вкъщи.Не спах много добре,леглото беше гадно,а и главата не спря да ме боли цялата нощ.Крайна сметка сама си го направих.По време на пътя се пробвах да обедя Зак да не ходя на училище,но не ми се получи.Прибрахме се и почнах да се оправям.Като се видях в огледашото не можах да се позная.Накъдрената ми кестенява коса беше заплетена и целия ми грим се беше размазал.Окей защо никой не ми беше казал?!Влязох да се изкъпя.Излязох и започнах да се суша и да се оправям.След около 20 минути бях готова и тръгнахме.Както винаги Зак ме закара.
-Приятен ден и да се пазиш.-Пожела ми той и тръгна.
Аз махнах зад колата и тръгнах към вратите на училището там ме чакаха Ник и Санди.
-Как си?-Попита загрижено Ник.
-Амм добре...не ми се идваше тук,но нямаше как.Това е наказанието за глупостите ми.-Казах аз и почнахме да се смеем.
Санди ме подхвана под ръка и тръгнахме към стаята.
О мамка му!!!Бях забравила че половината училище беше също на партито и сигурно са видяли какво стана.Пробвах се да не им обръщам внимание,но ги чувах че си шепнат разни неща.
-Не им обръщай внимание-Каза Санди и продължихме към стаята.
Като влязох всички почнаха да ме гледат.
Почувствах се доста тъпо.И тогава...
-Еййй Елин какво биха казали родителите ти ако те бяха видели вчера.Така да се нафирка малкото им момиче.-Започнаха да коментират няколко човека от класа ми.-Аз щях да бъда много разочарован от себе си.-Май траура ти е минала доста бързо,като те гледам даже не ти и пука.
Спрях на място и се обърнах в посока на гласа който беше казал последното нещо.
-Кой каза това?!-Попитах вече побесняла.Беше Алекс с него никога не сме се разбирали.Той ми се ухили,но усмивката му не остана още дълго,защото забих юмрука си в едната му скула и той падна назаде заедно със стола си .
-Колко трябва да си прост,за да кажеш такова нещо?!Знаеш ли колко ми е трудно.-Започнах да крещя и да плача едновременно.-Радвай се че не можеш да разбереш ситуацията в която се намирам глупак такъв.
Алекс тръгна да се изправя и ме погледна право в очите.Бях му счупила скулата.От там течеше кръв.
-Тъпа кучка!!!-Каза той и се изплю срещу мен.-Много ще съжаляваш за това!-И в същата секунда тръгна да се изправя.
Не се сдържах и тръгнах към него.Всички ни гледаха със стреснати физиономи и никой не помръдваше.Точно преди да стигна до него някой ме дръпна и паднах на земята,в същата секунда Алекс получи още един удър от другата страна и отново падна.В първия момент помислих, че е Ник,но когато се обърнах да видя не беше той.
Беше Коул!