Bad salvation [Part 1] {ЗАВЪРШЕНА}

Глава 40

Разговора с доктора продължи около 15 минути и брат ми най-накрая дойде при мен.
-Дребосък аз отивам до вкъщи да ти взема някои неща,защото ще сe наложи да постоиш малко...аммм нещо по-специално.-Зачака отговора брат ми.
-Не,каквото решиш.-Казах аз и отново се наместих в леглото.
Погледах известно време през прозореца,който се намираше близо до леглото.
Изведнъж усетих гадно чувство в корема,но не знаех защо.Свих се и се пробвах да го пренебрегна.И след 10 минути се онесох в сън.

*Гледната точка на Зак*
Къде се загуби онова момче.Сега ме кара да се притеснявам за него.Тези деца ще ме уморят.
Влязох в колата си и извадих телефона.Набрах Коул и зачаках,но не получих отговор.Оставих телефона си близо до мен в случай,че звънне и потеглих към вкъщи.Най-важното сега беше Елин.Охххххх как искам мама и татко сега да бяха тук.Едвали нещата щяха да протекат така,но не мога да гадая.
След около 20 минути вече бях пред нас.Нещо ми казваше,че нещо не е наред.Паркирах криво на ляво,изгасих колата и слязох.На пръв поглед нямаща нищо,но като се приближих видях че един от страничните прозорци беше отворен широко,а не помнех да съм го оставял така.Върнах се тихо при колата,защото там имах нож.Взех го и тръгнах обратно към къщата.Отключих вратата и влязох.Беше много тихо.И тогава чух нещо.Идваше от към стилбите.Тръгнах тихо на там и звука ставаше все по-силен и по-силен.Тогава осъзнах че звука идваше от човек.Забързах се.Стигнах до стаята и влязох с гръм и трясък.
Изпуснах ножа.Краката ми се подкосиха,хванах се за касата на вратата,за да не се строполя.Корема ми се преобърна.Пред мен  се разкриваше една от най-ужасните сцени в живота ми.На земята беше Коул.Коул,който се бореше да си поеме въздух,а около устата му и до него имаше повръщано и следи от пияна.
Изведнъж Коул започна да се гърчи и още пияна заизлиза от устата му.Скочих към него и притиснах ръката си към гърдите му,за да укротя гърченето.С другата си ръка започнах да търся телефона си,но тогава се сетих че още е в колата.
-По дяволите Коул...дръж се моля те...помощта ще дойде веднага!!!
Оставих го и се затичах към колата.Извадих телефона си като почти изкъртиха вратата,за да я отворя.Набрах бърза помощ.
-Пратете линейка...приятеля ми умира!!!-Започнах да крещя аз.Казах адреса и тръгнах обратно към къщата.
Застанах до Коул,но не знаех какво да направя.
-Помощта идва!Чуваш ли идва...дръж се моля те ти си силен можеш!-Започнах да говоря аз и след малко чух сирените на линейката.
Излязох отново отвън и махнах пред линейката.Хората слязоха и двама от тях носеха носилка.
-Вътре в къщата е.Бързо бързо!!!-Започнах да им крещя.
След малко излязоха с Коул върху носилката.Очите му бяха отворени и гледаха на някъде.Бяха му сложили вече кислородна маска.Един от мъжете ми подаде телефона му и тръгна веднага след носилката.Вече потегляха и аз също скочих в колата си,запалих я и тръгнах след тях.
Започнах да се моля на Бог и се надявах да ме чуе този път!

*😢*