Bad salvation [Part 1] {ЗАВЪРШЕНА}

Глава 41

*Така колкото и да ми е трудно...края на тази книга наближи😢.(ще ревна)😫!Но не се безпокойте с голяма радост ви казвам,че вече работя по 2 част на история и няма да се оттървете толкова лесно от мен!!😁😂
Вие какво мислите за 2 част?😌
Съгласни ли сте?🤔
Също така преди време бях почнала да пиша друга ,,книга".Бихте ли искали да я пусна и нея?
Пишете ми в коментарите или на лично какво мислите(също може да си кажете мнението и са тази цялата книга).Сега  се насладете на главата и до скоро😁🖖🏻❤️🌎*

Събудих се от силния трясък на вратата.Тъй като бях още в интензивното не се знаеше кога някой ще влезе или по каква причина.Надигнах се и видях как вкарват носилка,но от всички хора не виждах кой човек лежи.Изведнъж Зак влезе и дойде направо при мен.Изглеждаше много разтревожен.
-Какво има?Какво е станало Зак?!Кой е това?-Започнах да задавам въпроси на брат ми,но не получих отговор.Зак седна в края на леглото и подпря главата си с двете си ръце.Видях че няколко човека тръгнаха да излизат и се обърнах към вече заетото легло до моето.
Замръзнах на място и по лицето ми започнаха да капят сълзи.Там лежеше онова момче.Коул.Мили Боже какво се е случило?!Опитах се да попитам някой от докторите,но не излезе нито звук от устата ми,нито някой ми обърна внимание.Мили Боже!
Изведнъж Коул започна да се тресе и от устата му заизлиза пияна.Много се стреснах и погледнах на другата страна.Чувах само неприятните му стенания и как докторите крещят заповеди един по друг.Вдигнах ръцете си и си запуших ушите.Заплаках по-силно.Не исках да гледам какво се случва.Започнах да се моля да се оправи и да не завърши с лош край.Изведнъж Зак се появи пред мен и ме прегърна силно.Погледнах лицето му и той също плачеше.
Минаха 30 минути и най-накрая докторите се разотиваха.Остана само един.Престраших се да се обърна.Отдръпнах се от прегрътките на Зак и погледнах.
Бяха го стабилизирали.На лицето му нямаше следи от пияната или от повръщаното,което видях преди да се обърна.Бяха махнали и мръсните му дрехи.Сега просто лежеше.Очите му бяха затворени.Беше много блед,ако не виждах как гърдите му се движат бих помислила,че е умрял.Но не беше.Беше жив!Преборил се беше.Нови сълзи потекоха по лицето ми.
Изведнъж извиках сила и станах.Леко се за люшках,но Зак ме подпря преди да падна.Когато усетих краката си стабилни,тръгнах към леглото на Коул.
Когато се приближих ме обля топлина,беше ужасно хубав...дори в това си състояние.Умирах от желание да видя зелените му очи.
Погледах го известно време и след това седнах на леглото до него.Това момче има нещо с мен?Как е възможно това?!!!Сълзите ми най-накрая спряха.Вдигнах едната си ръка и погалих топлата му буза.Лол беше толкова мека,но за жалост нищо не си спомнях.
Галех бузата му още малко.Реших да стана,когато изведнъж Коул се събуди.Зелените му очи се завъртяха към мойте.Мога да се закълна,че в тях всякаш греят звезди.Коул свали кислородната си маска.Хвана ръката ми,която беше върху бузата му и тогава...На лицето му се появи най-прекрасната усмивка,която някога съм виждала.Спомних си тази усмивка!Спомних си я!
Отново започнах да плача и придърпах ръката на Коул към себе си.
-Обичам те Коул!-Казах аз.
-И аз те обичам Елин!-Отвърна ми едва едва той.
Погледите ни се преплетоха и всякаш останахме само двамата на света!
Следва продължение!...

*Край*
Благодаря на всички,който ме подкрепяха и бяха с мен от първата до последната глава.Надявам се да ви е харесало!Надявам се да бъдете с мен и в следващите ми ,,проекти"!
Благодаря!!!❤️
Вижте новата ми история-,,В ръцете на дявола"❤️