Глава 7

2K 90 0
                                    

Коул влезе и погледна право към мен със самодоволната си усмивка.Колко много ме издразни.
-Оказа се по трудна от колкото изглеждаш.Мислех,че след вчера ще подвиеш опашка и ще се разкараш.-Каза той със същата тази усмивка.
-Няма да се оттървеш толкова лесно от ,,смешка"като мен.-Казах аз и той се ухили още по широко.
-Явно съм наранил чувствата ти.-Каза самодоволно той.
Не знаех какво да кажа и просто го оставих.Коул седна и не каза нищо повече,но продължаваше да се усмихва.Какъв идиот!Не знам как ще се оправя с него, но той сега не беше важен.
Ник влезе в стаята,седна на чина и се обърна към мен.
-Какво има?-Попита ме той с притеснен поглед.
Явно наистина изглеждах ужасно,точно както се и чувствах.
-Сънувах родителите си.-Казах аз.Забелязах че Коул ме поглежда.
Ник ме погледна тъжно и след това ми се усмихна.
-Всичко ще е наред.-Каза ми той и часа започна.

Bad salvation [Part 1] {ЗАВЪРШЕНА}Donde viven las historias. Descúbrelo ahora