Bad salvation [Part 1] {ЗАВЪРШЕНА}

Глава 36

*Гледна точка на Коул*
Седях в стола на болницата и пиех третата си чаша с кафе.Не можеш да спра да мисля за всички поражения на Елин.Надявам се скоро да я изкарат от комата,за да я видя.Знам,че ще се оправи.
Изпих последната глътка от кафето си и тръгнах към 3 етаж.
Докато вървях натам извадих телефона си.Имах пропуснати обаждания и сигурно 1000 съобщения от родителите ми.Кога ще разберат,че вече е време да ме оставят на мира.Изключих телефона си и го прибрах обратно в джоба си.След 1 минута вече бях пред ставта където беше Елин.
Зак беше седнал на земята и подпираше главата си на коленете си.Онези двамата седяха на столовете и нещо си шушукаха докато ме гледаха.Боклуци скапани!Помислих си аз и се настаних до Зак.
-Ако си уморен може да се прибереш.Аз ще остана тук и ако има нещо веднага ще ти звънна.-Казах аз и се обърнах към Зак.Той ме погледа и очите му бяха страшно зачервени.Или не беше спал,или беше плакал до скоро,а може и двете.
-Всичко е наред.Може би ще се прибера колкото да взема някои неща на Елин.Ще ѝ се наложи да поседи известно време тук.-Каза той и се усмихна тъжно.
За секунда спомените от времето в което седях пред болницата и качих да видя какво ще стане със сестра ми след като онзи нещастник я преби до смърт ме връхлетяха.Отвърнах му също с усмивка и го гледах как се изправя и отива към Санди и Ник.След 2/3 минути тръгнаха и тримата.Изправих се и отидох пред вратата на Елин.Опитах се да я отворя,но беше заключена.Мамка му!Седнах обратно на един стол и зачаках.
Усетих потупване върху едното си рамо и изправих главата си много рязко.Явно бях заспал.Обърнах се и видях срещу мен един доктор.
-Вие ли чакате за Елин?-Попита ме стареца с равен тон.Кимнах и изчаках да видя дали ще каже още нещо.-Изкарахме я от комата, защото имаше малко усложнения с приема на болкоуспокоителните,но за голяма изненада тя е доста контактна и няма нужда пак да я вкарваме в кома.-Каза той и ме изгледа с безизразно лице.
-Може ли да я видя?-Попитах аз докато се изправях.-Умолявам ви!
-Разбира се.-Каза ми той и отключи стаята.
Когато влязох видях Елин.Краката ми се подкосиха.Хванах се за леглото точно преди падна и седнах на стола до нея.Измаше тръба в устата предполагам,за да ѝ помага да диша,което значеше че не може и да говори.

Тя си обърна лицето към мен и в кафявите и очи всякаш имаше звезди.Разтопих се!
-Здравей прекрасна моя!-Казах ѝ аз и я хванах за здравата ръка.
Всякаш гледах сестра си преди години.Всичко изведнъж замлъкна и се потопих в спомена.

*Просто ще оставя това тук...и за следващия път ще съм по-бърза!😅😁❤️*