Bad salvation [Part 1] {ЗАВЪРШЕНА}

Глава 39

Явно имах амнезия.Спомням си последно как видях колата преди да ме блъсне и до там,но явно ми се губеха и други неща.Кое беше онова момче?По държанието му осъзнах,че явно имаме нещо заедно.Да не би да сме гаджета?!Ако пак дойде ще го накарам да ми обясни.
-Еййй дребосък...здравей...как се чувстваш...помниш ли ме?-Влезе брат ми и ми прекъсна мислите.
-Здравей,чувствам се добре и няма как да забравя такъв дразнител като теб!-Казах аз и видях брат ми как се ухилва.
Той тръгна към мен и внимателно ме прегърна.От това малко ме заболя,но стиснах зъби.
-Коул ми каза,че е бил при теб и...той ми каза за амнезията!-Каза Зак и ме погледна унило.
Коул,явно така се казва онова момче!
-Сигурно за онова момче с тъмната коса и замечтаните зелени очи ми говореш?-Казах аз и погледнах към брат ми.-Аз не го познах...нямам престава кой е,но явно ми е близък!-Млъкнах и зачаках да чуя какво ще каже Зак.
-Да той ми каза.Помолих го да остане тук,но не го видях никъде и колата му липсваше...сигурни е разтроен.-Каза брат ми и млъкна.
Един доктор се появи на вратата и прекъсна разговора ни.Той махна на брат ми да дойде при него и Зак така и направих.Аз се облегнах назад и започнах да си мисля за ,,Коул".Може би наистина е разтроен...толкова бързо изчезна,но какво да се прави.Сигурно пак ще дойде.Надявам се...и изведнъж се отнесох и заспах.

*Гледна точка на Коул*
Не знаех на къде отивам,но знаех че където и да е щеше да е хубаво.Чувствах се толкова добре...всякаш летя,летенето е яко...стига да не паднеш и да не се размажеш!Започнах да се хиля на глас от мислите си,но нямаше кой да ме чуе така или иначе.Бях сам.Някъде из този шибан град.Защо изобщо спрях с дрогата?!Тя винаги ме е карала да съм щастлив,а аз я изоставих.Какъв съм тъпак!Помислих си аз и продължих да се хиля.
Изведнъж стигнах до познато място.Стоях пред една прекрасна къща.След няколко секунди се сетих.Къщата на Елин.
Тръгнах към вратата и започнах да чукам бясно.Никой не се обади и не дойде да отвори.Исках да вляза и щях да намеря начин!Заобиколих и видях един леко притворен прозорец.Отворих го и влязох.Бях в хола...леле тук правих най-хубавия секс в живота си.Залитайки тръгнах към стаята на най-действащия наркотик.
Когато стигнах до стълбите водещи до стаята,ми стана много лошо.Глвата ми започна да се върти.Устата ми изведнъж пресъхна...О НЕ.
Бръкнах в джоба си,за да извадя телефона си,но всичко ми се замъгли.Краката ми ме предадоха и се стоварих на земята.Тялото ми натежа,не мога да помръдна.И започнах да повръщам.
Сега осъзнах защо спрях дрогата.Май умирах.

...

*Отново се извинявам че се забавих ама се подготвях психически и физически за започването на училището и се самозабравих...съжалявам ОБИЧАМ ВИ и се насладете на главата!!!!❤️🌎🌎😁*