Bad salvation [Part 1] {ЗАВЪРШЕНА}

Глава 20

Минаха около 20 минути докато се успокоя.Седях в колата на Коул.Той влезе в бара,за да ми вземе нещата.След около 2 минути се върна.Беше ми предложил да ме закара до нас.
-Казах на приятелите ти,че ти е станало лошо.Погледнаха ме много странно като отидох да ти взема нещата.-Каза той и ми се усмихна.
-Блягодаря ти.-Казах само това аз.
Усмивката на Коул изчезна.
-Стига само си ми благодарила,всеки би ти помогнал.-Каза той и запали колата.
-Какво ще стане с онзи?-Попитах аз,не че ме интересуваше.
Коул пак ме погледна преди да тръгнем и ми каза.
-Погрижил съм се за него,повече няма да докосне момиче или алкохол.-Каза той и тръгнахме.
Единственото нещо докато не стигнахме до нас,което си казахме беше къде живея.След около 30 минути стигнахме.Едновремено излязохме от колата.Коул отвори багажника и ми подаде училищната ми раницата.
-Имаш хубава къща.-Каза той.
-Баща ми я е построил с помоща на чичо ми.-Казах и погледнах към прозореца на Зак.Нямаше го.
-Сръчни хора са.-Каза Коул и привлече вниманието ми.
-Чичо винаги се е занимавал с такива работи,а баща ми често помагаше в строежи на сгради.-Казах аз и млъкнах.
-Вече не го прави?!-Попита Коул и направи странно изражение на лицето си.
-Не той...почина преди няколко месеца заедно с майка ми в катастрофа.Сега живея само с брат ми Зак.-Казах аз и погледбах Коул.
-Съжалявам за загубата ти.-Каза той.-Преди години по-голямата ми сестра беше убита от годеника ѝ,заради застраховката живот която имаше.Копелето сега ще умре в затвора.-Каза той и от джоба си извади цигара.
-Съжалявам за загубата ти.-Казах и аз.
-Днес ме попита защо ти помогнах?-Помогнах ти защото се заклех след смъртта на сестра си,че ще помагам на всяко момиче.И го правя.-Каза той и ми се усмихна.
Имаше толкова болка в очите му,но продължи да ми се усмихва.
-Е аз ще те оставям,имаш нужда от почивка след това което стана днес.-Каза той и тръгна към вратата на колата си.
-Чакай!-Казах аз.-Ам ще останеш ли с мен.Брат ми го няма,а не искам да оставам сама точно сега.-Казах аз и не можех да повярвам какво го моля.
Коул извади нещо от колата.Беше стара филмова касета.
-Днес щях да го гледам с едни приятели,но малко ми се промениха плановете.-Каза той и ми намигна.-Ако искаш може да го гледаме заедно.-Каза той и затвори вратата на колата.
-Съгласна съм.-Казах аз и тръгнахме към входната врата.
Боже не вярвах че ще поканя у нас момчето,което първо ми съсипваше живота,а след това го спаси няколко пъти.Какво ми се случва?!

*Ще кача чак другата седмица пак.Няма да съм в България за малко и едва ли ще имам интернет.До скоро!!!❤️👋🏻*