Bad salvation [Part 1] {ЗАВЪРШЕНА}

Глава 27

Коул ме закара до вкъщи.Той излезе първи от колата и дойде да ми помогне.Леко ми се виеше свят от удара,но бях добре.Когато ме изправи от седалката и стъпих на земята ми стана рязко лошо и залитнах.На секундата Коул ме хвана и ме вдигна отново на двете си ръце.
-Не знам какво щеше да правиш без мен.-Каза ми той и ми се усмихна.
-И аз това се чудя.-Казах аз и също му се ухилих.От този жест ме заболя цялото лице.
Стигнахме до вратата и Коул почука.След по -малко от минута сънения ми брат отвори вратата и очите му се ококориха.
-ОООО МИЛИ БОЖЕ ЕЛИН КАКВО Е СТАНАЛО?!ХЛАПЕЕЕ ДОБРЕ ЛИ СИ?!!!!-Започна да пита разтревожено той.
Нямаше да му кажа,че сигурно Коул ме е ударил или пък беше Ник,защото се сбиха за мен и аз застанах между тях и стана това...и просто казах.
-Една врата ми падна на лицето!-И след това почнах да се хиля.
Коул и Зак ме погледнаха едновременно,а след това се погледнаха един-друг.
-Така си беше.-Каза той и се ухили глупаво.
-Врата...как изобщо е възможно това?!-Попита Зак и погледна много сериозно.
-Нали знаеш тази новата закусвалня за,която ти казах...ами тя не е още готова и имаше една подпряна врата и аз се блъснах в нея и тя ми падна на лицето.-Казах аз и го погледнах също сериозно.
Зак погледна към Коул за потвърждение и Коул му кимна.
-Охх Господи Елин ще ме умориш!-Каза той и ни направи път да влезем в къщата.
Коул ме сложи да легна на дивана и леко се отдръпна от мен.След секунда Зак беше до нас и в ръката си държеше неща за аптечка.
Мина половин час и Зак беше готов с лицето ми.Коул стоя вкъщи през цялото време.За щастие нямах нищо счупено,но щях да съм доста грозна известно време.
Зак стана и тръгна към кухнята и останахме двамата с Коул.
-Грозна ли съм?-Попитах аз и пробвах да се усмихна.
-Ти си най-красивия човек,който някога съм виждал!-Каза той и леко ме целуна.-Съжалявам за това по-рано когато си тръгнах ей така...държах се като пълен идиот.-Каза той и направи тъжна физиономия.
-Така си беше...помислих че аз съм направила нещо и ми стана тъпо.-Казах му аз.
-Какво ще правиш с онзи приятеля ти?-Попита ме той и физиономията му стана по-сериозна.
-Амм ще се наложи да говоря с него...но ще се оправя.
-Еее добре...аз ще тръгнем ще те оставя да си починеш.Трябва ти сън за красота.-Каза той и ми се ухили глупаво.
-Ха ха много забавно!-Казах аз и се засмях.
Коул се наведе и ме целуна,а след това тръгна към вратата.
Зак се появи в същия момент.
-Благодаря че и помогна.-Каза той и тръгна към него.
-Няма проблем.-Каза Коул и се усмихна притеснено.
Двамата си стиснаха ръцете и Коул тръгна.
-Харесвам го!-Каза Зак докато се обръщаше и ми се ухили.
-Радвам се!-Казах аз и ми стана хубаво.
-Айде дребен почини си,а аз ще направя нещо за ядене.-Каза той и ме целуна леко по челото.
-Аууч!!!
-Опа извинявай Квазимодо!-Каза ми той и избяга към кухнята с глупавия си смях.
Май и аз го харесвам...помислих си аз и се настаних да спя.Наистина го!

*Така не можах да се стърпя да не напиша това с вратата...😅Преди няколко седмици една врата ми се стовари на лицето и ме направо много хубава.💁🏻‍♀️Вече съм добре👌🏻,умрях от смях тогава😂,не знаех че врата може да те разкраси така,че все едно до преди малко си участвл в боксов мач...НО БЕШЕ ЗАБАВНО НАДЯВАМ СЕ ДА ВИ ХАРЕСА😁😁😂🌍❤️*

ПАЗЕТЕ СЕ ОТ ВРАТИ ХОРА!!!🚪