Bad salvation [Part 1] {ЗАВЪРШЕНА}

Глава 38

*Гледна точка на Коул*
Озовах се пред един от баровете на града.Беше единствения в който не слядяха възрастта или тем подобни глупости.Влезох вътре и видях познати лица.Хората с който излизам също ме забелязаха и ми помахаха да отида при тях.Това и направих.
-Човече къде се загуби?!-Каза Люк и ми подаде ръка за поздрав.Познаваме се от както бяхме деца.Даже той и родителите му се преместиха заедно с нас в този ужасен град.Той е най-добрия ми приятел.Винаги е бил до мен.-Проблеми в Ада?!-Довърши той докато се смееше.
-Не питай.-Отговорих спокойно аз и седнах до него.
-Какво си направил този път?-Попита той и си  запали една цигара.
Разбира се,че първо ще ме пита какво съм направил аз.След като знае миналото ми.
-Не съм направил нищо...,но няма значение не ми се говори сега.-Казах аз и се облегнах назад.
Не му бях казвал за Елин или че изобщо излизам с някоя.
Той ми подаде цигарата и аз я сложих между устните си.Дръпнах от нея и усетих ужания вкус на дима.Връхлетяха ме спомени.
Като бях на 13 започнах да пуша,след това пробвах тревата и накрая стигнах до хапчетата.
Толкова бях пристрастен към тях,че чак по цял ден мислех как ще се надрусам и няма да му пука за последствията после.Но един ден предозирах.Бях на крачка от смъртта,но не исках да умра и реших да се стегна.Така и направих.След като излязох от болницата почнах да ходя на терапия.Беше адски трудно,но успях само за 6 месеца.От 15 годишен съм чист.И след това се преместихме тук.Понякога все още искам някое друго хапче,но гледам да убия желанието с друго.До сега беше Елин,но тя не ме помни вече!Подяволите!!!
Дръпнах още веднъж от цигарата и я върнах на Люк.И изведнъж желанието се върна.
Станах и направих знак на Люк да ме последва.Тръгмахме към бара и отидох при един от барманите.
-Искам две от вълшебствата ви.-Казах аз и се настаних на стола пред него.Знах че тук ще има това,което искам.
-Човече какво си намисли?!Нямаш намерение да се друсаш нали?Нали вече беше спрял?-Започна да ми мрънка Люк.
Избутах го от себе си и спрях да му обръщам внимание.Чух го да казва,че няма да участва в това.Повече за мен!Помислих си аз и видях бармана на вади екстазито изпод бара.
-40.-Каза той и ми даде пликчетата.
Дадох му парите,взех хапчетата и излетях от бара.
*10 минути по-късно*
Седях на една поляна.Беше наблизо до бара.Държах хапчетата в ръката си,но нещо ме спираше да ги глътна.Започнах да си мисля за Елин,за всичко което правихме заедно.Колко ми беше хубаво с нея.Едва ли това щеше да се върне.Елин едва ли щеше да иска до контактува с мен ако знаеше какво искам да направя сега.Едва ли би искала да има нещо общо с един нещастник като мен.Какво изобщо видя в мен?!Мамака му!Замислих се още малко,но накрая просто глътнах хапчетата и зачаках ефекта им да подейства.

*Пак се забавих,но нали знаете почиваме училище скоро...има неща за оправяне преди това.Тряба да се подготвиш психически и физически и дааа.И също НЕ ВЗИМАЙТЕ ДРОГА ДЕЦА!!!Приятно четене!🤣🌎❤️*