Bad salvation [Part 1] {ЗАВЪРШЕНА}

Глава 33

Гледах я право в очите без да казвам нищо за около минута.По дяволите!Трябаше да ѝ кажа.
-Искам само едно да ти кажа,защото съм ти приятелка и ме е грижа,ако искаш ме слушай.Проучих Коул и семейството му.Не са читави.И не разбирам как в началото го мразеше от дъното на душата си,а сега явно излизаш с него и не си ми казала,но това е друга тема.-Каза тя и млъкна за малко.След секунда извади някаква папка от чантата си и ми я подаде.-Виж Елин искам най-доброто за теб,но Коул само ще ти навреди.Не знам как се държи с теб,но миналото му не е били хубаво, за това са се преместили тук.Разгледай тези неща и много добре помисли какво ще правиш!Умолявам те!-Каза ми тя и ме хвана за ръцете здраво.Толкова здраво че кокалчетата ѝ побеляха.
-Санди...аз.-Тръгнах да казвам,но се разплаках.Санди ме притисна към себе си почна да ме успокоява.Стояхме прегърнати за малко и тя се отдръпна леко.
-Нали не ти е направил нещо?!-Попита ме едновремнно ядосано и загрижено.
Избърсах сълзите си и я погледнах.
-Прави ме щастлива.-Казах аз и изчаках реакцията ѝ.
Тя се облещи срещу мен и след малко изражението ѝ стана гневно.
-Започнал е да те омайва нали?Какво вече направихте ли го?Говори ли ти сладки и мили приказки?Води ли те на красиви места?Обеснявали ти че те обича?А?Кажи ми!-Започна да ми крещи тя.-Колко тряба да си глупава,че да му се вържеш?!Ще те използва известно време и знаеш ли какво не си първата нито ще си последната.Аз няма да гледам отново как страдаш.Елин осъзнай се!Някой ти обърне внимание и веднага се подаваш!-Изкрещя ми тя,но не исках да я слушам.Дръпнах се от нея и я подминах.Хвърлих папката на земята.Започнах да бягам.Исках да се отдалеча възможно най-много от нея,от думите ѝ.*Защо ми каза всичко това?!Защо не се радва,че отново съм щастлива?!Писна ми от всичко,от всички!МАМКА МУ.Не може ли да съм щастлива.*-Мислех си аз и се разплаквах още повече и повече.
Имах толкова сълзи в очите,че ми беше трудно да виждам,но не сприрах да тичам.Вече не чувах Санди зад себе си.Не чувах нищо.Стигнах до една от главните улици в града.
Блъсках се в хората и някои от тях се обръщаха с кисели погледи към мен.
Истичах на улицата.Не се огледах.Посегнах да избърша очите си.Затворих ги за секунда,но когато ги отворих се вцепених.
Озовах се върху капака на една кола.Дясната страна на тялото ми изпищя от болка.Усетих страшна болка в главата си.Паднах от капака и всички около мен изчезна.
Потънах в пълен мрак.

*Извинявам се,че се бавя с главите...напоследък ме заливат емоции от всякъде и все не намирам време да седна да попиша!Не знам защо направих главата толкова ,,сад"...аз се чувствам много щастлива,но ееее нищо.Надявам се да ви хареса!И кажете дали да кача новата Книга с която съм се заела?😁💕*