Bad salvation [Part 1] {ЗАВЪРШЕНА}

Глава 17

Отидох на училище.Никой не ме погледна като влязох в стаята.Видях че Алекс го няма,и Коул не беше дошъл.Санди и Ник ми махнаха и аз тръгнах да сядам на мястото си зад тях.
-Какво става?!-Попита ме Ник.Загазила ли си го?
-Не...класния е казал на Зак че Алекс ме бил нападнал,а Коул тръгнал да ме защива и той му счупил скулата.-Казах аз като почти шепнех.Не исках никой да чува.
-Какво?!Коул ли е казал така?-Попита объркано Санди.
-Най вероятно.-Казах аз със спокоен глас.
Звънеца бии и часа започна.Коул не се появи.Да не би да са го изключили.О не!!!И то заради мен.
Почнах да се притеснявам,но защо Коул се държеше гадно с мен.Охххххх какво ставаааа с менннн?!!!!?
След малко вратата се отвори със замах и директора влезе,а зад него бешеКоул.
Той погледна право към мен.Не знам дали виждах правилно или той леко се усмихна като ме видя.След секунда си обърна погледа на другата страна.
-Както знаете и всички сте видяли Алекс и Коул вчера направиха някои неприятности.-Започна да говори директора супер спокойно.-Алекс е в болница за да видят какво ще направят докторите със скулата му,но ще се оправи не е нещо сериозно.-Директора млъкна и започна да ни оглежда.Спря погледа си на мен.Корема ми се преобърна.
-Вие трябва да сте Елин.-Каза той и се обърна към Коул.-Това че те е защитил е много мъжко от негова страна,но избягвайте такива неща.Ако има нещо говорете с мен или с учителите.Боя до никъде не води,навреждате само на себе си.-Каза директора докато гледаше ту в мен,ту в Коул.-Е а сега приятен час.-Пожела ни директора и излезе.
Госпожата каза на Коул да седне и го погледна много лошо.Той не и обърна внимание и тръгна към мястото до мен.Гледаше ме право в очите,но нещо друго привлече вниманието му.Проследих погледа му и видях че гледа сините ми кокалчета.Веднага скрих ръката си под чина .Той седна и се обърна към мен.
-Боли ли те?-Попита ме той.
Погледнах го и се поколебах дали да му отговоря но накрая казах.-Малко, ще се оправи.
Видях че и той има леки синини на ръката.Видя къде гледам.Той започна да се усмивка.
-Имаш здрав юмрук.Следващия път се цели в носа или в корема.-Каза ми той и усетих че и аз започвам да се усмихвам.
-Ще се постарая.-Казах аз,когато пробвах да скрия усмивката си.-Ам...благодаря ти.-Казах накрая аз.
Той само ми намигна и се обърна към дъската.
Май не е толкова лош все пак.Помислих си аз,и също се обърнах към дъската.Не можех да спра да се усмихвам.