4 o'clock

4

Днес отново вървя зад теб. Но този път събирам смелост, настигам те и ходя до теб. Ти не казваш нищо. Кога ще говориш вече?

След малко осъзнавам, че не ми е нужен толкова гласът ти, колкото присъствието ти. И то е достатъчно. Само да гледам как краката ти се движат до моите и стъпват като по облаци. Толкова внимателно, сякаш всъщност се носиш по въздуха. Не откъсвам очи от теб, защото не искам. А и да искам, не мога. И без това ти не ме забелязваш. Не се обръщаш към мен, но ме оставяш да бъда до теб. И това все пак ме прави доволен.

Сега се сещам, че идвам неподготвен. Не измислих следващата си реплика предварително. Трябва да го направя бързо. Иначе скоро ще се разделим. Ти по твоя път. А аз по моя. Нямам много време. Искам да говориш и да слушам гласа ти. Нищо не ми хрумва.

   -   Е? Какво ще бъде този път? – питаш ти и аз замръзвам на място.

Гледам те и се опитвам да асимилирам думите ти, но и също така фактът, че ти първа каза нещо. Каза нещо на мен. С твоя прекрасен глас, който звучи като бялата зима. Чисто и меко. Тихо и спокойно.

Бих ти платил само за да говориш. С твоите думи и твоят глас. Толкова са твои.

Ти спираш заедно с мен и ме поглеждаш. А аз вероятно изглеждам като глупак. Гледам те, сякаш съм видял призрак. Ти мълчиш. Вероятно чакаш отговор.
Трябва да измисля нещо. Трябва ми нова реплика. И ровичкам в съзнанието си за нещо, което би те накарало да извъртиш очи. Както винаги правиш. Както винаги реагираш. Но ти харесва, нали? Почти съм сигурен.

Все още се взираш в мен. Със същите онези блестящи очи. Ако те оставя още малко да ме погледаш така, дали ще се откажеш? Дали ще си тръгнеш? Защото ми се иска още малко да се гледаме така. Но не мога да рискувам да ме оставиш.

   -   Може ли да те последвам? – казвам най-накрая и ти повдигаш една вежда.

   -   Защо? – почти въртиш очи.

   -   Защото майка ми винаги ми е казвала да следвам мечтите си – отговарям самоуверено и отмятам косата от очите си.

Ти клатиш глава и се завърташ напред. Но виждам усмивката ти. Затова се обърна, нали? Не искаше да видя, че се смееш. Не искаше да видя усмивката ти. Защото това значи, че аз печеля. А ти не искаш да се оставиш така лесно.