4 o'clock

13

-    И тогава й казах "Няма начин" и тя просто падна във водата – смееш се, докато разказваш, а аз не съм и спирал да се смея от вече час.

-    Шегуваш се – клатя глава, заливайки се от смях и отпивам от виното.

-    Ни най-малко – отричаш и също като мен отпиваш.

Минават няколко секунди, докато и двамата се успокоим, и в стаята настъпва тишина. Но не е неловко. Изобщо. Просто е спокойно и приятно. Дори уютно. Ти си виновната.

Смехът ти е толкова заразяващ. Сякаш когато го чуя и хиляди пеперуди запърхват в корема ми и гъделичкат. А и е толкова приятно да се говори с теб. Всичко, което кажеш, са като че ли думи от мед. Не мога да спра да слушам и просто слушам. Нямам избор. Но и да имах, не бих спрял да слушам.

Говорим може би от час и се радвам да научавам нови неща за теб. И ти също ме слушаш с интерес, когато разказвам някаква история.

Алкохолът изсушава устните ти и ти прокарваш език, за да ги навлажниш доста често. Което не е много честно. По-скоро е трудно за гледане. Пръстите ти сресват кестенявата ти коса назад и тя се разпръсва накъдето пожелае. И всеки път е добре. Не мисля, че имаш дори и един недостатък. Или поне не в моите очи.

-    Искаш ли още? – питам, когато виното в чашата ти свършва.

-    Ако се опитваш да ме прелъстиш с вино, няма да ти се получи – клатиш пръст пред лицето ми и цупиш устни.

-    Когато те прелъстя, няма да е с алкохол.

-    Когато или ако?

-    Когато – кимам и отпивам последната глътка от виното си.

Ти се засмиваш и клатиш глава. Знам, че не си безразлична към мен. Убеден съм. Иначе никога не би дошла тук. Никога не би се съгласила да останеш, ако не ми имаше доверие. И определено никога не би се съгласила и да пиеш след това. Нямам против. Даже изобщо. Обичам да имаш нужда от помощта ми и ми харесва да съм този, за когото се сещаш, когато не се чувстваш добре. Дори това, че се сещаш за мен някога, ми стига.

-    Коя чаша ще бъде това? – питаш, докато оглеждаш стъклената чаша.

-    Трета за теб, четвърта за мен.

-    Не знам... мисля, че това ми стига – прозяваш се и оставяш чашата на масата.

-    Сега ще можеш ли да заспиш? – питам, докато наблюдавам как очите ти сами се затварят.

Кимваш леко и е толкова сладко. Изправям се от мястото си, а ти ставаш след мен и взимаш бутилката вино с двете чаши, за да ги отсервираш. Обяснявам ти, че няма нужда, но въпреки това го правиш. И аз просто ходя след теб, за да прибера виното в хладилника.

-    Лека нощ – усмихваш се и тръгваш към стаята ми.

Гледам те, докато се изгубваш от погледа ми. Вероятно ако бях анимационен герой, щях да имам сърца вместо очи. Стряскам се, когато чувам шум от удар и правя крачка към стаята ми, но ти се провикваш:

-    Добре съм. И това не беше защото съм пияна. Понеже не съм.

Смея се и се връщам към мивката, за да измия чашите.