4 o'clock

5

Петък е и вървя за пореден път до теб. Втори всъщност. Но и това не е малко.

- Приличаш ми на слънцето.

- Защо?

- Защото си ослепителна – и ти въздъхваш и въртиш очи.

Но днес интересната част от теб са ръцете ти. Решавам да се съсредоточа върху тях. Толкова са чисти и меки. Не че съм ги докосвал. Но това успява да си представи въображението ми. Единственото, което ми прави впечатление обаче, са синините по ръцете ти. Не по дланите, а над китката. Сякаш някой е стискал ръката ти твърде силно. Но кой би наранил такова същество като теб?

Притеснено поглеждам към лицето ти. Но ти не издаваш никаква емоция. Просто си красива. С перфектно изваяните си скули и големи блестящи очи. С плътните си устни.

Твърде разсеян съм сега и забравям, че идва време да се разделим. Изчаквам да се изгубя от погледа ти и тръгвам бавно след теб. Пазя дистанция, не искам да ме видиш. Не искам всъщност да ме помислиш за някой преследвач. Просто да се уверя, че всичко е наред.

Ти не стигаш до къщите и жилищния квартал. Единствено до едно кафене на улицата, където се спираш и колебливо влизаш вътре. А аз сядам на една от масичките отвън.

След малко ти излизаш. Облечена си в униформата на кафенето и отиваш до един от клиeнтите, за да вземеш поръчката му. Той иска просто малка бира и ти съвсем бързо му я носиш. Но той се изправя от масата рязко и ти отстъпваш назад уплашено.

- Какво е това? Не поръчах това! – крещи той и ти го гледаш объркано.

- Но, Господине.. – започваш да говориш, но той те прекъсва.

Мъжът звучи пиян. Изглежда отдавна е подхванал деня си с алкохола. С какво право ти крещи? Изправям се от мястото си и бързам към теб, когато виждам, че ще направи опит да ти посегне. Сърцето ми прескача удар. Хващам ръката му във въздуха и той ме гледа учудено.

- Не смей да й посягаш – говоря му през зъби.

Ти ме гледаш с широко отворени очи. Той измъква ръката си от моята и прави крачка към мен, но залита.

- Разкарай се, момче.. – заканва се, но не успява да направи нищо.

- Слушай ме добре. Ако още веднъж си позволиш да я докоснеш, ще сритам пияния ти задник и повече няма да се върнеш никога тук.

Тръгвам към него, но ти увиваш пръсти около ръката ми и аз се спирам. Поглеждам те и това да усещам допира ти, ме кара да се чувствам по-спокоен. Въпреки пияния мъж, който се връща на стола си, неспособен да направи каквото и да е. Ти само клатиш глава и подръпваш леко ръката ми. Аз стискам твоята силно и те издърпвам от това ужасно място. Взимам те със себе си въпреки протестите ти.