Днес не те видях в училище отново. Затова вървя към единственото място, на което има шанс да те видя. Кафенето.
По пътя си мисля за теб. За твоята усмивка. За очите ти. И за смеха ти, който се разливаше около мен вчера. Вероятно вълнението в мен никога няма да изчезне. Имайки предвид, че вече ми липсваш, а дори не са минали двадесет и четири часа от последния път. А и как е възможно да не ми липсваш, когато ми действаш като наркотик. Колкото повече получавам от теб, толкова повече ми се иска да имам.
Стигам до кафенето и се оглеждам за теб. Забелязвам само няколко групички хора на различни маси отвън, които водят оживени разговори. Не знам дали работиш днес, но за всеки случай сядам на една от масичките в градинката отвън. Оставям раницата си на един от свободните столове и се облягам назад. И чакам.
След няколко минути ти излизаш. С табла отрупана с чаши. Пазиш перфектно равновесие и без никаква грешка сервираш напитките на клиентите. Има ли нещо, което да не можеш?
Когато очите ти се засичат с моите, се спираш за секунда на място. Оглеждаш се и тръгваш към мен.
- Какво правиш тук? – питаш остро.
- На кафе съм. Какво да правя? Не е заради теб, ако това си мислиш. – отговарям и се засмивам, но ти не ми вярваш.
- Добре, хубаво. Какво ще желаеш? – питаш за поръчката ми.
- Теб – отговарям съвсем спокойно.Бузите ти придобиват нюанс на розовото, какъвто не съм забелязвал преди.
- И-имам предвид.. за пиене или за ядене.
Да не би току-що да се притесни от мен? Къде е въртенето на очи? Къде е онзи тон, с който ме отрязваше преди?
- Казах ти. Теб. Желая теб.
- Значи кафе е добре?
- Ти Кафе ли се казваш?
- Не.
- Значи не, не е добре.
- Ще ме принудиш да те изгоня, ако няма да поръчваш нищо.
Ето го тона. Върна се.
Изправям се от мястото си и се навеждам по-близо до ухото ти.
- Ако го направиш, ще те взема отново с мен – прошепвам и наблюдавам как иглички се образуват по кожата ти, докато дъха ми се спира във врата ти.
- Просто ще ти донеса кафе.Отстъпваш крачка назад и бързаш да се изгубиш от погледа ми. А аз просто ще чакам да се върнеш.
YOU ARE READING
4 o'clock
Romance- Ако десният ти крак е Деня на Благодарността, а левият е Коледа, може ли намина между празниците? - подсмихвам се леко и чакам. Ти покриваш уста с ръце и мога да се закълна, че чувам съвсем за кратко смеха ти и опита да го спреш. Когато сваляш д...