Truth or dare ( k.th + j.jk )

< 28 >

Неутрална гледна точка:
В тихата стая се разнесе алармата на спящите момчета, Техьонг леко се протегна опитвайки се да я изключи, но вместо това падна на пода.

Гледна точка Техьонг:
- Мамка му задника ми - казах изтенвайки.
- Стенанията ти са музика за ушите ми, но предпочитам да ги чувам, докато си под мен. - щом чух това подскочих изправяйки се бързо.
- Голям си перверзник, знаеш ли? - казах скръствайки ръце, леко подсмихвайки се на сладкото му сънено изражение.
- Хах, ти ме караш да мисля такива неща бебче. - каза, след което се изправи в седнало положение и ме придърпа в скута си поставяйки ръцете си на дупето ми, стискайки го. Започна да целува врата ми, а аз отпуснах главата си назад, давайки му повече достап. Хванах няколко кичура от косата му в ръката си, скубейки я леко. Тъкмо се бях отпуснал в ръцете му, когато някой отвори вратата
- Мом...КАКВО ПРАВИТЕ ПО ДЯВОЛИТЕ, НЕ ВИ ЛИ Е СРАМ !? - каза идвайки към нас ядосано, аз се изправих покривайки се с одеялото, оставайки Чонгкук на показ.
Джин ме хвана за ухото казвайки:
- АБЕ ЕЙ МОМЧЕНЦЕ, НЕ СИ ЛИ МАЛЪК ЗА ТАКИВА НЕЩА ААА? ПОГЛЕДНИ СЕ КАКВО СИ БЕБЕ? - крещеше, като ненормален.
- Е какво от това ти правиш същото с Намджун. - казах махайки ръката му от ухото ми сядайки на леглото завивайки Чонгкук.
- Ама аз съм по - голям от вас и мога да правя каквото си искам. - каза кръстосвайки ръце.
- Тога и аз ще правя каквото си искам - казах отпускайки главата си на рамото на Кук.
- ... - въздъхна- Чакаме ви долу. - каза излизайки.
След което се изправих и дръпнах Чонгкук отивайки към тоалетната, за да извършим сутрешната си рутина.

5 мин по - късно:
След като излязохме от тоалетната, отидох до гардероба отваряйки го, избрах си сини накъсани дънки и сив пуловер, а за Кук избрах черни накъсани дънки и сив пуловер. След като се облякохме, си взехме раниците и слязохме долу, където ни чакаха Джин и Джимин. С Чонгкук се хванахме за ръка и тръгнахме към училище, щом стигнахме го пуснах, защото си мислих че не иска никой да знае за връзката ни. Тъкмо щях да вляза в училище, когато Чонгкук ме хвана и обърна към себе си.
- Какво ти има? - попита ме, като сложи ръката си на едната ми буза галейки я. Аз погледнах към земята, започвайки да си играя с пръстите си.
- Нищо, какво да ми има? - отговорих на въпроса му с въпрос, отбягвайки погледа му. Той хвана брадичката ми, надигайки я карайки ме да го погледна.
- Срам ли те е от мен? - попита с тъжна нотка в гласа.
- НЕ! - казах на висок тон - Не ме е срам от теб.
- Тогава, защо се опита да избягаш от мен Техьонг? - казвайки това, свали ръката си към кръста ми придърпвайки ме към себе си.
- Реших, че искаш да запазим връзката ни в тайна. - казах , а Чонгкук ме погледна с повдигнати вежди.
- Техьонг, както ти казах преди така и сега...искам всички да знаят, че ти си единствено и само мой. - каза целувайки ме, след което се отдели от мен и хвана ръката ми повеждайки ме към класната ми стая.