Truth or dare ( k.th + j.jk )

< 43 >

Гледната точка Чонгкук:

Тогава Джимин вдигна ръката си готов да го удари, но точно в този момент се намесих и аз, хващайки го, наречете ме идиот, но никога не бих позволил някой да го нарани...

•••°°°•••°°°•••°°°•••

Гледната точка неутрал:

Техьонг бе притворил очи, очаквайки Джимин да стовари ръката си върху бузата му, но щом не усети нищо отвори леко очите си, затаявайки дъх, виждайки гледката пред себе си. Чонгкук стискащ ръката на по - големия си брат. Джимин бе ококорил очи, не очаквайки тази реакция от по - малкият. Цялата стая беше потънала в тишина, никой не знаеш какво да каже. Всеки бе потънал в свойте мисли, в следващия момент Чонгкук усети лек захват около кръста си, пусна ръката на брат си и се отпусна в познатата топлина, затваряйки очи и поемайки си леко въздух.
- Нека поговорим Куки. - каза тихо Тае.
- Добре, нека поговорим - двамата се отделиха един от друг и заедно се запътиха към кухнята. Влизайки вътре неловката тишина ги обгърна, карайки ги да се чувстват неодобно в компанията си.
- Какво има между теб и Марк ? - Чонгкук попита, разваляйки надвисналата ги тишина.
- Аз и Марк сме доведи братя Куки. Когато родителите ни починаха Марк реши да замине за Канада, за да забрави за случилото се, оставяйки мен и Хосок сами. В началото му бях бесен, но постепенно започнах да разбирам защо го направи. Никога не бих те наранил умишлено, не знаех че си се чувствал по този начин. Толкова много съжалявам...

•••°°°•••°°°•••°°°•••°°°•••°°°•••

Завърнах се, главата я написах доста спонтанно и неочаквано, надявам се да ви хареса. Ще се опитам да бъда по - активна в тази история и да я завърша.<333