Truth or dare ( k.th + j.jk )

< 40 >

Гледната точка на Техьонг:
Вече в стаята всички започнаха да заемат местата си. Точно преди да седна до Марк усетих нечия ръка на рамото си, обръщайки се видях Хоби, който ми се усмихваше.
- Отиди и седни до Чонгкук, а аз ще седна до Марк.
- Добре - казах, вдигайки рамене и тръгнах към последния чин, сядайки до Куки.
- Как така не седна до Марк ? - каза, повдигайки вежда.
- Защото Хоби седна до него. - отговорих, поглеждайки към дъската.

Гледната точка на Чонгкук:
След като чух това повече не можех да седя там, защото усещах как леко, по - леко се ядосвам и за да не направя някоя глупост си събрах багажа и излязох, затръшвайки демонстративно вратата. Вече извън училище бръкнах в джоба си, изваждайки една кутия с цигари, запалвайки я, издръпнах от нея издишвайки дима. Замислен не усетих, кога някой седна до мен, поставяйки ръка на рамото ми.
- Пак ли пушиш ? - попита ме Чим с загрижен поглед.
- Да, а и знаеш много добре защо ги спрях.
- Какво ти има Кук ?
- Ревнувам всеки път когато Техьонг е около Марк имам чувството, че ще ме изостави зареди него и аз няма да мога да го преживея.
- Виж сега Кук...нали знаеш че е невъзможно да бъдат заедно ?
- Откъде си сигурен ?
- Защото Техьонг те обича и никога не би ти го причинил.
- Дано да си прав.
- Знам че съм прав и ако имаш някакви притеснения относно връзката ви, отиди и говори с него. - каза, потупвайки ме по рамото, след което се изправи, взимайки и изгасяйки цигарата ми - хайде да влизаме в час.
- Ти отивай аз ще вляза след малко.
Реших да се прибера в къщи, но ако бях казал на Чим, щеше да ме разпитва, какво съм намислил. Станах от пейката и тръгнах по така познатия ми път към вкъщи. Имах нужда да остана насаме със себе си и да помисля над всичко, което се случи за така кратък период, а и ако бях останал дори и малко нямаше да мога да понеса повече.