Неутрална гледна точка:
Беше минало вече един месец от случката и откакто Тейонг бе напуснал както училището, така и града, но не само това бе промяната. От този ден досега Техьонг не бе позволил на никой да го докосва по какъвто и да е начин, дори и на Кук, който се притесняваше до смърт за гаджето си. Дори и да не го докосваше, бе до него подкрепяйки го и показвайки му обичта си. Но точно след цял един месец всичко щеше да си е както преди.Гледна точка Техьонг:
Джимин бе предложил да излезем и да се позабавляваме, аз разбира се отказвах, но той ми се ядоса и не ми остави друг избор освен да се съглася. Трябваше към 20:30 ч., Куки да мине да ме вземе и затова сега стоях пред широко отворените врати на гардероба ми, чудейки се какво да облека. След случката се отдръпнах доста от Кук, дори да не го заслужаваше и да знаех, че той никога не би ме наранил по какъвто и да е начин, но все пак изпитвах страх, който успях да преодолея благодарение на него и затова че беше търпелив и не ме караше да правя неща, които не искам. Щом се облякох, взех телефона и портфейла си и излязох от къщата заключвайки. След като се обърнах забелязах така познатия мотор и облегнатия на него Кук, кой си цъкаше на телефона, но след като ме забеляза го изключи и прибра. Приближих се към него и обвих ръцете си около вратът му надигайки се на пръсти и целувайки го. Той обви ръцете си около талията ми, притискайки ме плътно към себе си, задолбучавайки целувката. Щом въздухът ни свърши се отделихме задъхано, допирайки челата си едно в друго.
- Ако знаеш как ми липсваше това чувство. - каза поставяйки едната си ръка на блузата ми галейки я, след още няколко секунди се отдръпнахме един от друг и Кук взе едната каска слагайки ми я. След което се качихме на мотора тръгвайки към бара на Юнги.
YOU ARE READING
Truth or dare ( k.th + j.jk )
FanfictionИ всичко започна от една игра - истина или предизвикателство Където шест момчета отиват на откриването на бара на Юнги и от там започна всичко. ••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••• Боли, когато виж...