До кафенето и обратно

1☕

- Къде по дяволите отиваме, Джимине? - попита Техьонг и се опита да отскубне ръката си от хватката на най-добрия си приятел.

- На кафеее! - засмя се Чим и продължи да върви по големите баири.

- Вървим от половин час, нека спрем и потърсим автобус за обратно. Пред моя блок също има кафене. - запротестира Техьонг, но приятелят му изобщо не му обърна внимание и продължи да го влачи след себе си.

Те вървяха и вървяха... Слънцето печеше доста силно, а за жалост наоколо нямаше и едно дърво, което да хвърля някаква сянка. Сякаш бяха в пустинята. Жегата беше неописуема.

"Да сложиш яйце на асфалта - то ще се изпържи" казваше Техьонг. "Изобщо не трябваше да се съгласявам да тръгвам..." Мислеше си той.

- Пристигнахмее! - засмя се щастливо Чими и погледна към приятеля си. - Хайде, мисля, че много ще ти хареса!

Двамата влязоха и огледа заведението. Беше приятно и светло място. Във всеки ъгъл имаше по едно малко декоративно дръвче. Просторно и с много масички, а картините по стената допълваха прекрасното място.
Това, което привлече вниманието на Техьонг, бе светещия надпис на една от стените - No Coffee, no life.

"Сладко!" Помисли си той и леко се усмихна.

Чим и Техьонг се настаниха на една маса. Изчакаха малко и почти веднага при тях дойде едно момче с черна коса.

- Здравейте! - каза той и отвори тефтера си - какво ще бъде?

- За мен едно еспресо. - усмихна се Джимин и изчака най-добрия си приятел да каже нещо. Той чака, чака, но Техьонг само гледаше, като ударен по главата с тиган. - За него същото. - добави, а след като сервитьорът си отиде, шаренокосият побутна Те - Е, какво мислиш?

- А-аз... - каза момчето със синя коса и не знаеше на кой свят се намира - Той... Кравив е. - почти прошепна, след което се надигна леко от стола и се доближи до Джимин - Кажи ми... Кой е той?

- По-полека - засмя се приятелят му, след което веднага задоволи любопитството му.

Двете момчета седяха доста дълго в кафенето. Толкова много напитки си поръчаха, че накрая Техьонг не можеше да седи на едно място.

- Тоалетнаааа! - шептеше той през пет минути на Чими.

- Ох, стига бе! Като малките деца си. - завъртя с досада очи Чими.

Без да каже нищо повече, синьокоското се изправи и се огледа. Очите му видяха една врата на която пишеше "WC". Момчето тръгна към мястото, като внимаваше по пътя да не бутна някоя от сервитьорките или сервитьорите. Когато стигна, Техьонг влезе в една от кабинките.

Чонгкук разнасяше напитките с по една табла във всяка ръка. Остана му само едно Капучино.

"Масата до тоалетната беше... Май от там си поръчаха..."

Той погледна отново бележката и тръгна към масата. Почти стигна, когато забеляза с крайница на окото си Техьонг.

"Красив е..."

Помисли си той и точно в това време се спъна в разперените крачка на едно малко момиченце. Красивият сервитьор падна точно пред синьокоското, а горещото кафе, което носеше се разсипа върху престилката и дънките му.

- О, Господи! - възкликна Те и помогна на Чонгкук. - Добре ли сте?

- А, да! - усмихна се леко той и вдигна таблата, заедно с чашката, в която до преди малко имаше вряло кафе. Огледа я внимателно от изцъка недоволно с език - Гадост! Пропукала се е... - но не чашката го притесняваше в момента, нито пък Капучиното... Не! Заекът се беше проснал, досущ като чувал с картофи на земята. И то, точно пред Техьонг. "Станах за резил!!!" Каза си наум той, а след като благодари на Те, че му е помогнал си взе якето по най-бързия начин и излезе от заведението, казвайки на една млада сервитьорка, която видя всичко, че ще се прибира.

Техьонг седна на мястото си до смеещия се Чим.

- Какво се хилиш? - попита го той.

- Изражението ти... - каза той и отново се засмя - Когато видя Чонгкук - безценно!

- Ама видя ли колко беше секси? - възкликна синьокоското и подпря глава на дланите си - Всичко полепна по него, ох! Наслада за очите!

Приятелите постояха още малко, след което платиха сметка си и излязоха от кафенето.
Навън бе все така горещо, но момчетата сякваш не ги интересуваше чак толкова.

- Да хванем автобус от някъде? - предложи Чим.

- Не. Няма нужда. - усмихна се Техьонг - имаме само половин час път. Всъщност е доста приятно...

- Слънцето... - прекъсна го приятелят му - Или сервитьора от по-рано?

Двамата се засмяха и продължиха по пътя си. Все пак имат доста път до вкъщи.

*******************
BlackpinkLoveLisa
❤
minhyungifiend
❤
Корица°Black_Tae_Tae