- Да... Да, да, ще се радвам... Не, нямам работа. Да... Добре...
Какво по-хубаво от това любимия човек да те покани на ткафе? Абсолютно нищо, поне не и за Парк Джимин. Шаренокоското се оправи набързо, взе си телефона и портфейла и излезе от апартамента.
Беше толкова щастлив, че не забеляза как върви по средата на шосето, като по моден подиум. Все пак ще излиза на среща с Юнги... Или нещо такова...
"То реално няма да е среща... Просто ще пием кафе..."
Докато вървеше и си мислеше, някой силно го дръпна за китката.
- Внимавай малко де! - каза студен глас.
Джимин вдигна глава и видя ментавокосия, който беше с лека усмивка на лице.
- О, Юнги хьонг.
- Щяха да те блъснат, бъди по-внимателен.
Двамата отидоха в кафенето където работи Кук. Настаниха се на една маса, поръчаха си кафе и просто се наслаждаваха на компанията си.
"Виж му устнитеее... Целуни го"
"НЕ БЕ! Глупак не го прави!"
" К'во ти пука?!"
Този тишина между тях започна да убива Джимин, до толкова, че започна да чува гласовете на приятелите си.
- Ау! -възкликна Юнги и остава чашата с кафе на масата. - Горещо е засмя се леко той.
И ето така започна разговора. От едно горещо кафе, двамата навлязоха в доста сериозни теми и се смяха на разсъжденията на другия, докато Чим не придоби сериозно изражение.
- Какво има, мъник? - повдигна въпросително вежда ментавокосия.
- Привидя ми се Техьонг... Както и да е... Искаш ли да се разходи? - усмихна се леко той.
Двамата платиха сметката и станаха . Нямаха си и на идея къде ще се разхождат, но просто щяха да тръгнат нанякъде.
"Земята е кръгла, все ще стигнем до някъде" бе казал Чим, от което последва бурния смях на Юнги.
По дяволите, той има прекрасен смях, трябваше да се признае.
И точно когато Чим си мислеше, че ще продължи да се любува вечно на хьонга си, телефонът му звънна.
- А-ало? - каза той с треперещ глас
- Чими, как си?
- Добре.
- Аха, искаш ли да излезем?
- Сега не мога...
- Защо? - малчото чу студения глас на приятеля си и това изобщо не му хареса.
- Имам работа. Трябва да чистя вкъщи. Има мноогоо прах...
Тъкмо реши, че се е измъкнал, когато чу смеха на Юнги.
"Хванат съм" пъмисли си той.
- Добре. Ако все пак размислиш - звънни... Аз съм с Джин. - Без да каже и дума повече затвори телефона, а Чим остана да се чуди на случката.
Техьонг отново му бе ядосан, но от друга страна -смехът на Юнги. Този смях. Не се чува често, затова е наслада за ушите.
- Защо не му каза? - попита той - Това с чистенето... Сериозно Чими?
- Ами... Притесних се... Попринцип винаги си излизаме двамата, а сега...
- А сега си на среща с мен - Прекъсна го Юнги.
"Среща?!" помисли си Джимин
В тая глава Чонгкук не се мярка, но нищо, аз така за настроение да оставя това тук хихи
eto vi go smeha xdddd
YOU ARE READING
До кафенето и обратно
Fanfiction- Къде по дяволите отиваме, Джимине? - попита Техьонг и се опита да отскубне ръката си от хватката на най-добрия си приятел. - На кафеее! - засмя се Чим и продължи да върви по големите баири. ______________________________________ Кратка история, к...
