До кафенето и обратно

7☕

- Ох, Техьонгии! - изхленчи Джин и се подпря на рамото на приятеля си. Както винаги бе прекалил леко с алкохола.

То това беше нещо обичайно за блондина. Всички го знаехе, с изключение на Техьонг, който за първи път се бе съгласил да отиде с него на бар. И Техьонг не изоставаше от него, но той поне се опитваше да се държи по някакъв начин.

"Ето защо никой не пожела да дойде." каза си той и продължи да влачи приятеля си по тъмнтие улици.

- Техьонг? - някой го извика по име и синьокоското се обърна. Той погледна паркираната до него кола, но човекът от вътре не можеше да се види. - Аз съм. Чонгкук. Качвайте се, ще ви закарам.

Синьокоското се качи облекчен, че няма да се налага дамъкне хьонга си до тях.

- Хей, Кук... Откъде знаеше къде сме? - повдигна въпросително вежда, щом се настани на мястото до шофьора.

"Аз изобщо не те слдях, като някой откачалник.." Каза си на ум челнокосия, след което се усмихна и отговори, без да отделя очи от пътя:

- Чимин ми се обади и ме помоли да ви наглеждам... Каза ми и адреса на бара...

Те не пътуваха много. Времето мина доста бързо и скоро Кук паркира колата. Двамата излязоха и започнаха да мъкнат блондина към блока. Натикаха го в асансьора и изчаках. Щом пристигнаха на етажа, му помогнаха да си събуе обувките и да влезе.

- Ела, ще го заведем в гостнат. - каза той и започна да се качва по стълбите към втория си етаж. Те го поставиха внимателно на леглото, в една от стоите и излязоха.

- Ти добре ли си?! - каза с надсмешка Чонгкук.

- Защо да не съм?! - намръщи се другото момче.

- Да излезеш на бар с Джин?! Мислех те за по-умен. - каза той на синьокоското и се преближи леко до него. Преди да тръгне след тях беше изпил една чаша с водка, но това не му пречеше, момчето държеше на алкохол... Това не можеше да се каже за Техьонг.

"Изпил е само две... Не понася на алкохол... Но се държи горе-долу..." Мислеше си той. Чонгкук ги разбираше тези неща. Само един поглед му бе достатъчен да каже кой, кога и колко алкохол е изпил. Затова на времето не вярваше на майка си като му кажеше - "Само една чашка беше, чесно"

- Умен съм! - запротестира Техьонг и извади чернокосия от мислите му.

- Виж Техьонги, аз.. - Той се приближи ооще повече, но не успя да довърши, защото синьокоското сля устните им в лека целувка и след това се отдръпна от него.

- Спри да гвориш.. - каза Техьонг и отново сля устните им, но този път Чонгкук бе първия, който се отдръпна. Харесваше другото момче, но се познава от скоро, а и предпочиташе да е трезвен, преди да направят каквото и да е.

- Отивай да спиш там! - каза чернокосия и посочи една стая, а той се отправи към хола. Щщом влезе в помещението извади телефона от джоба на дънките си и легна на дивана, отваряйки инстаграм. Секунда по-късно в стаята влезе Техьонг, който без капка срам се настани върху лежащото момче и се усмихна невинно.

Пиян ли беше - и Чонгкук не можеше да опредили, но бе сигурен в едно - това ще бъде дълга и мъчителна нощ.

minhyungifiend не се сдържах да го напиша това хдд