9☕

44 6 0
                                    

Джени и Лиса се прибраха вкъщи смеейки се, но когато видяха Джин да седи на дивана в хола, смехът им секна.

- А, Джине! - възкликна Лиса и го гушна силно, обърканото изражение не слизайки от лицето ѝ.

- Какво правиш тук и къде е Техьонг? - попита Джени и седна на единия фотьойл.

- Да, здравейте и вие - завъртя очи блондина - Техьонг отиде да убие един сладур, скоро ще се върне...

По същото време, Техьонг вървеше ядосано към кафенето. Времето отново беше ужасно. Слънцето напичеше и на няколко пъти брюнета имаше усещането, че ще припадне.

Няколко пъти си зададе този въпрос: "Струва ли си да изминавам целия път до кафенето и обратно, само за да му вдигна скандал и да си тръгна?"

Разбира се, че не. Но това е Ким Техьонг, все пак.

Най-накрая пристигна. Момчето влезе в кафенето. Вътре беше доста хладно, заради климатика, който работеше, а във въздуха се носеше уханието на кафе.

Брюнета се огледа и щом видя Чонгкук, който си говореше с някакво момиче, веднага тръгна към него.

Чернокоската до него се засмя посочи на Чонгкук към Те, каза му нещо и отмина.

- О, Те, здравей! - усмихна се той и понечи да го прегърне но Техьонг се отдръпна и го погледна злобно. - Разбрал си значи...

Той не каза нищо повече, само го хвана за ръката и го издърпа към някаква малка стаичка, от там излязоха през една друга врата и се намираха навън. Синьокоското се огледа и видя, че на вратата, от която излязоха пише "Служебен вход! Не преминавай!"

- Какво? Защо ме издърпа така? - разкрещя се Техьонг.

- За да викаш тук, а не вътре! - простичко обясни Кук.

- Виж... Аз... Ти... ДОРИ НЕ ЗНАМ ОТ КЪДЕ ДА ЗАПОЧНА!

- Добре... Бесен си ми, но...

- Да, бесен съм ти! - потвърди синьокоското.

- Нека ти обясня!

- Обясни!

- Ами... - започна Чонгкук, чудейки се какво да кажа. Няколко минути заекве, в опит да каже каквото и да било, но най-накрая си събра мислите и си свърза смислови изречения. - Техьонг, снощи беше толкова пиян и не знаеше какво ги вършиш...

- Значи ние все пак...

- Да съм казал такова нещо?! - стросна се Кук, след което се опита да запази спокойствие. - Та, беше пиян и искаше неща...

- Неща? - повдигна въпросително вежда синьокоското.

- Неща! - потвърди Кук - Разбира се, не стана нищо, както ти си мислеше в началото на този ден, но си казах...

- "Защо не се позабавлявам малко с Техьонг" - довърши изречението на чернокосия - А после ме излъга...

Техьонг се чувстваше толкова обиден и наранен в момента. Как може да е такъв глупак? Да се върже на напълно непознат, който иска да му помогне когато е пиян?

- Съжалявам! - каза Чонгкук и се приближи към него, но Те отстъпи крачка назад.

- Недей! Наистина исках да сме приятели! - отвърна той и го погледна в очите не смеейки да каже, че не иска само приятелство с него.

- Прости ми! Аз съм глупав!

- Така е! - съгласи се Те.

- И тъп!

- И това е вярно - съгласи се отново синьокоското.

- И красив... - каза тихо Чонгкук.

- Да... - отвърна Техьонг, след което осъзна какво бе казал току що сервитьорът - Ъ, чакай, не!

- Пошегувах се! - замая се леко той и погледна Техьонг в очите.

- Хайде да се разходим на някъде! - предложи той.

- Не си ли на смяна?

- Джису ще ме замести. - отвърна чернокосият - И без това вчера поех нейната смяна, понеже щяла да излиза някъде... Както и да е. Изчакай ме тук - той влезе вътре и след малко излезе отново, този път без престилката и малкото тефтерче за поръчки.

- Къде ще ходим? - попита Те.

- Ще се разходим някъде, искаш ли?

Техьонг не каза нищо, а само кимна.

Двамата тръгнаха към близкия парк.

През цялото време си говориха разни неща, които им помагаха да опознаят другия. Оказа се, че Родителите на Кук също бяха разведени, като неговите.

- Всъщност... - каза по едно време Кук - Няма кой знае какво за разказване. Не е чак толкова интересно. Родих се, учих, започнах работа и сега се разхождам в парка за първи път от седем години. - засмя се леко той.
   
   
   
  
   
   
   
   
  
  
  
  

______________________

Честита нова година, скъпи мои😘😘😘
Не знам за вас, ама аз не бях готова за 2020, обаче я посрещнах с усмивка. То нали това е най-важното?!

Та... Сега трябва да танга и бебитата си, so...

minhyungifiend
BtsLoveJungkookie

Love u so mu4 babies😘😘😘

До кафенето и обратноWhere stories live. Discover now