До кафенето и обратно

15☕

Полунощ почти мина. Всички спяха, с изключение на обитателите от апартамента 303.

Техьонг седеше на масата и пиеше поредната чаша с кафе, очаквайки сестра му най-накрая да се прибере.

Стаята беше осветена единствено от малките лампички над главата на Те. Завесите бяха спуснати, за скрият колкото се може повече обстановката от любопитни очи.

Времето си минаваше и точно когато синьокосият изгуби представа за часа, входната врата се отвори.

- Здравей, Те! - покрай вратата на кухнята мина едно чернокосо момиче, което поздрави брат си и се отправи към стаята си.

- Ела тук, Джени... - каза студено Техьонг - трябва да поговорим.

Джени се върна при него в кухнята и седна на стола, точно срещу брат си, гледайки го разтревожено.

- Какво ти е, Те? - попита тя и хвана ръката му.

- Защо скъса с Лиса?! - попита той и се отдръпна.

Погледа на момичето от разтревожен премина в отегчен.

- Техьонг, не мисля, че...

- Защо? - попита по-настоятелно Техьонг.

- Писна ми от нея!

- ОТ НЕЯ?! - кресна Техьонг - ТА ДО ПРЕДИ ДВА ДЕНА МИ ПОВТАРЯШЕ КАК НЯМА ДА Я НАПУСНЕШ И ЩЕ СТЕ ЗАЕДНО ЗАВИНАГИ! КАКВО ТИ СТАВА, ДЖЕНИ?!

- Техьонг - въздъхна тя и погледна брат си в очите - С Лиса сме толкова различни... Никога не ни се е получавало...

- КОЕ ДА ВИ СЕ ПОЛУЧАВА? ТА ТИ Я ИМАШ САМО ЗА ИГРАЧКА!

- НИЕ НЕ СМЕ ЕДНА ЗА ДРУГА! ДА ВЪРВИ ПРИ ДЖИСУ, ИЛИ ПРИ КОГОТО СИ ИСКА ТАМ, НЕ МЕ ИНТЕРЕСУВА!

- Джени! - стисна зъби Техьонг - Като малко дете си! Тя те обича! Ти не я ли обичаш също?

Джени се намръщи и излезе от кухнята. Не ѝ се занимаваше точно сега със синьокосия. Тя влезе в стаята си и легна да спи.

  
Нощта отдавна се бе спуснала над Сеул и повечето хора бяха заспали.

След като Техьонг видя, че сестра му няма намерение да говори я остави да си легне и да изтрезнее. Това момиче така миришеше на алкохол...

Лиса също спеше в своя апартамент няколко пресечки по-надолу. Все пак е изморително да плачеш 10 поредни часа...