До кафенето и обратно

2☕

Техьонг се прибра на парчета. Наистина му бе приятно да е с най-добрия си приятел и да наблюдават сладура, но по дяволите... Тази жега бе ужасна! Вънка дърво и камък се пукат от жега, а Техьонг, със своята тъпота, реши, да се прибират пеша... И все пак... От както видя онзи сервитьор...

- Техьонг! - от хола се появи едно усмихнато момиче с черна коса и тъмни очи. Тя се усмихваше сладко и гледаше към брат си.

- О, Джени. Мислех, че ще си с...

- Джен Джен - някакъв сладък женски глас прексъна Те и той се обърна в посока стаята на сестричката си - А, Те! Здравей! - засмя се тя. Пред момчето се показа една усмихната блондинка - Лиса.

Джени и Лиса бяха заедно от почти година. Познаваха се от много малки и бяха най-добри приятелки, докато Джени не призна чувствата, които бе крила от момичето толкова много години.

- Здравей, Лиса! - каза Техьонг и влезе вътре - Аз няма да ви преча, само отивам до кухнята да си взема нещо и веднага отивам в спалнята си. - усмихна се той и влезе в една от другите стаи.

Синьокоското се огледа и това, което му грабна погледа, бе еднин пакет с Чипс. Сипа си в една купичка и излезе, отивайки в стаята си. Момчето легна на голямото легло и взе лаптопа в скута си. Пусна си някакъв рандъм клип на сладки животни и щеше цяла вечер да се забавлява с малкото пале, опитващо се да скочи на някакво огромно легло.

Едва със сутрешните лъчи на слънцето, Техьонг успя да заспи. Цяла нощ онзи сладък сервитьор не му излез от главата. Този поглед, толкова студен и в същото време излъчваше някаква странна топлина. Слабата усмивка на лицето му... Ох, тази усмивка.

"Ами тялото му, оооо това тяло..." Мислеше си Техьонг.

Беше почти девет, когато някой му звънна. Момчето отвори очи и се усмихна сам на себе си.

- Кажи, Джин, хьонг? - каза той.

- Хайде, ставай ще те водя на кафе. - чу се от другата страна - До десет минути да си готов!

Следващото нещо, което се чу, бе сигналът, известявайки, че разговорът е приключил. Те остави телефона на нощното шкафче и се изправи. Влезе в банята и извърши сутрешната си рутина, след това се облече и бързо излезе от блока, като преди това, съобщи на сестра си, че ще излиза.
Отпред го чакаше голям черен джип. Момчего отиде и седна на мястото до шофьора.