До кафенето и обратно

16☕

Техьонг и Джин поседяха още малко в кафенето и накрая излязоха. Двамата решиха да тръгнат да се поразходят нанякъде, когато телефонът на по-големия звънна.

Джин извади устройството от джоба на дънките си и натисна зелената слушалка.

- Ало? Да... Аха... Ясно... Разбира се. Веднага идвам. - след това той затвори телефона и се обърна с извинителен поглед към своя приятел - Съжалявам Те, от фирмата ми се обадиха, не могат да намерят някакви документ. Нещо против да те оставя за малко? Ще те закарам до вас, ако искаш, но наистина е важно да отида.

Тъй като Джин много бързаше, Техьонг му предложи да го свали до цветарския магазин, две улици по-надолу от неговия дом. Това не беше проблем щеше да повърви пет минути пеша до вкъщи.

Пред блока, обаче, видя разтревожения Хосок, който обикаляше нервно нарпед назад.

- Хоби? - повика Техьонг и се приближи до него - Хей, какво има? Не изглеждаш особено добре.

- Да, аз... - той въздъхна и се опита да успокои емоциите си - Нещо против, ако остана тук за няколко дена?

- Разбира се, че може. - отвърна Техьонг и отключи входната вратата правейки път.
   

Джимин обиколи целия парк и най-накрая намери Юнги, който седеше  на една пейка и гледаше нещо в телефона си. Изглеждаше толкова спокоен. Сякаш нищо не е станало. А сега той дори седеше и пишеше съобщения на някого, сякаш Джимин не беше си изплакал очите, когато го видя.

И този човек иска да обясни държанието си?

Джимин се приближи до него и седна чак в другия край на пейката, без дори да поглежда зеленокосия, който от своя страна го забеляза и веднага прибра телефона в джоба си.

- Джимин, аз...

- Не знам защо съм тук. - прекъсна го по-малкия и впи ледения си поглед в него. - Дори не знам дали заслужаваш този си шанс.

- Стига Чим! Щях да скъсам с него!

- КОГА?! - кресна той, а Юнги беше доволен, че бяха сами в тази част на парка. - Преди или след като го целуна?

Юнги затвори очи за момент, опитвайки се да овладее ситуацията и да подходи по възможно най-удачния начин.

- Виж, аз не бях прав. А и... - той се замисли за момент - Ние не с теб не бяхме официално заедно... Даже не мисля, че...