До кафенето и обратно

13☕

Техьонг пооправи за последно косата си и излезе от дома си.

Тъй като закъсняваше, Те реши да ускори малко крачката. Минаваше бързо, точно както всички останали в този град.

Слънцето печеше силно и изморяваше всяко тяло и всяка душа. Техьонг забави малко крачката, заради което пристигна с малко закъснение на мястото.

Наоколо беше като излязло от приказка. Паркът в този град се славеше с чистите си градини, бистрите езерца и свежия въздух.

Синьокоското се огледа и забеляза една фигура на младо момче, чиято червена коса се леко се вееше, заради слабия вятър. Той седеше на една пейка и гледаше нещо в телефона си.

- Хопи! - извика Техьонг и се приближи до момчето.

Червенокосият се изправи и с усмивка на лице прегърна своя стар приятел.

- Как си Те?

- Бивам, възползвам се от лятото, колкото и горещо да е то. Ами ти?

- Повече от прекрасно! Този сезон е толкова прекрасен и умаен и...

- По дяволите... - изруга Техьонг и погледна ококорено своя приятел - Влюбен ли си, бе?
  
   
И докато за едни този ден беше прекрасен и изпълнен с приятни емоции, за други денят още от сутринта не започваше на добре.

Джин нямаше да остави нещата така. Ако не можеше да спаси своята връзка, поне щеше да се опита да помогне на скъпия си приятел.

Блондина излезе като фурия от апартамента си. Отключи колелата и седна на шофьорското място.

След разговора си с Юнги, нещо вътре в него кипна и Джин реши, че трябва да си поговори с главния виновник за тази каша.

Само минута, след като Чим си тръгна, Джин беше вече на вратата и си общуваше обувките.

А сега караше като луд по улиците. Никой няма право да наранява така неговия приятел! Той не заслужава същото отношение, което Намджун има към него.

Джин разкара бързо мислите си за Намджун, тъй като вече се намираше пред малкото кафене в което Техьонг често ходеше напоследък.

Той отвори врата и влезе вътре. Поогледа се и видя една чернокоса сервитьорка. Приближи се до нея и заговори:

- Търся Чонгкук.

- Той е в почивка, отзад, в градинката е.