До кафенето и обратно

12☕

Техьонг се прибра у тях, ухилен до уши. Това, разбира се, не остана незабелязано от сестра му, която пък, бе като буреносен облак.

- Защо си толкова щастлив?

- Бях на разходка с Кук. Беше толкова прекрасно! Той беше прекрасен! Обстановката беше прек...

- Ох, стига брат ми! - каза ядосано тя и се изправи, а преди да излезе от стаята каза набързо - Животът не е толкова розов! Спри се вече!

Чернокосата излезе и остави брат си сам и объркан.

- Какво пък ѝ стана сега?! - запита се Техьонг и тъкмо щеше да тръгне след нея, когато телефонът му звънна.

Момчето извади устройството от задния си джоб, а когато видя изписания номер се усмихна.

- Ало?

- Техьонг! Здравей!

- Здравей!

- Как си?

- Добре, а ти?

- Да и аз... Чуй, обаждам ти се да те питам дали искаш да излезем на по кафе? Отдавна не сме се виждали... Затъжих се!

      

Вече се беше стъмнило, а 12 отдавна мина. Само в апартамента на Ким Сок Джин светеше. Той все още не бе заспал. Гледаше някакво готварско предаване и си записваше рецептите в розовия си тефтер с черни карета.

Розово и черно...

На кого ли му напомняше?!

Внезапно на вратата се позвъни. Момчето се стресна и подскочи от мястото си. Кой по дяволите можеше да е по това време?!

Джин взе тигана от кухнята си и се доближи до вратата. Погледна през шпионката и когато видя кой е, се усмихна.

Отвори врата, а момчето пред него го погледна намръщено.

- По дяволите, като Рапунцел си с този тиган!

- Какво има Чими? - попита направо Джин и постави ръце на хълбоците си - Не е ли малко късно?!

- Да, но... - той се натажи и преглътна тежко.

По-големия забеляза това и се усмихна нежно:

- Нека да влезем вътре.

Те затвориха вратата и влязоха в хола. Блондина остави приятеля си за малко и отиде в кухнята. Направи по два ягодови млечни шейка и изпука пуканки, след което се върна в стаята и седна на дивана до по-малкото момче.