До кафенето и обратно

5☕

Техьонг седеше пред тъпата тетрадка и се опитваше да припомни всичко от миналата година.

Толкова материал...

Толкова тъпи определения...

Но това е медицина... Никой не е казал, че трябва да лесно.

*Бииип*
*Бииип*
*Бииип*

- ДЖИНЕ? - Техьонг вдигна раздразнено телефона - Какво искаш, бе?

- Айде на кафе! - каза настоятелно Джин

- не мога! Имам да уча...

- Техьоооонг! - прекъсна го другия - Хайде де... В кафенето, където работи Чонгкук!

Е на това нямаше как да откаже... Макар и да се познаваха от скоро, Техьонг наричаше това, което се случва между тях "истинска любов". Те наистина почти не си говореха, не се виждаха особено и никой от тях не смееше да пише първи, но и двамата наистина се харесваха и по всичко личеше, че скоро Кук ще предприеме нещо... Стига Джимин да успее да го убеди де... За първи път харесваше толкова много някое момче, което Чим е избрал...

Най-хубаво е да се ходи с Джин на кафе. Момчето си има кола с работещ климатик и радио. А Чим? Е, той има два крака и наистина много енергия. 

Пътуването с Джин беше доста приятно. Да, той може и да дърдори доста, но винаги пада забава. 

- Хайде, слизай! - заповяда блондина. 

Двамата се измъкнаха от колата и влязоха в кафенето, а картинката, която видяха, направо ги смрази. Чим и Юнги на някаква маса - смеят се, забавляват се, пият нещо. 

- Оле, Боже! - прошепна Джин и придърпа Техьонг зад едно голямо растение, провирайки леко глава между листата в опит да ги види. 

- О... - беше единственото нещо, което Те успя да кажа, щом видя двамата. 

На пръв поглед бяха сладка картинка, но в главата на синьокоското се зародиха много въпроси, след като двамата просто станаха и си тръгнаха. Той гледаше и се чудеше как така Чим, момчето, което иска да учи и изобщо не му е до срещи се е съгласил да излезе, че дори и на най-добрите си приятели не е казал...

Е, скъпи ми Техьонг, в живота на хората се случват необясними неща, толкова лични, чисти и хубави неща, че дори не можем и най-добрия приятел да кажем...

Те извади телефона от джоба си и набра номера на Чим. Почака малко, докато от другата страна не се чу едно треперещо и тихо "да".

- Чими, как си?

- Добре.

- Аха, искаш ли да излезем?

- Сега не мога... 

- Защо? - попита студено Техьонг.

- Имам работа. Трябва да чистя вкъщи.  Има мноогоо прах... 

След тези думи синьокоското се закле, че чу тихия смях на Юнги.

- Добре. Ако все пак размислиш звънни... Аз съм с Джин. - Без да каже и дума повече затвори телефона и го пъхна в джоба си. 

Двамата поседяха малко, помълчаха и зад тях се чу един приятен глас:

- Ъ... Да ви настаня на маса. - двете момчета се обърнаха и видяха усмихнатия Чонгкук.

- Да, би било добре. - засмя се неловко Джин, но усмивката му помръкна щом видя тъжното лице на приятеля си. - Наблюдавхме Чим... - поясни след това той. 

- Ъм... Преследвачи? - засмя се сервитьора. 

След като седнаха на масата взеха менютата в ръце и докато разглеждаха напитките и малките десертчета, Техьонг заговори тихо:

- Ние си казваме всичко...

"О, не... Започва се..."  помисли си Джин и се направи, че слуша Техьонг...

- Ние си споделяме и разказваме всичкооо! Знаеш ли за какви неудобни ситуации сме си говорили...

"Ох, колко вкусно изглежда тази торта" помисли си блондина и продължи да разглежда менюто "Или ягодовата пастичка?... Ама... Сега фитнеса до нас е затворен за седмица и ако се отпусна малко... Обаче от друга страна заслужавам да се поглезя... Може пък..."

- Джине! - щракна с пръсти пред лицето му Те - Слушаш ли ме? 

- Ох, бе дете... - въздъхна изморено блондина - нали уж аз съм този който много дърдори... Какво си се притеснил? Вие пак сте си приятели, просто Чим иска да бъде сигурен в чувствата си към Юнги, преди да ти сподели за него... 

- Сигурен? 

- Напълно! - махна с ръка Джин и се усмихна на приятеля си - Сега хайде да си поръчаме нещо. 

*********************

minhyungifiend

@BtsLoveJungkookie