До кафенето и обратно

3☕

Поредната купа с пуканки бе готова.  След като Джин щеше да идва, Чонгкук реши, че ще е добре да има повече храна. Напълни малко портокалов сок в една кана и занесе всичко на няколко пъти в хола на малката масичка. 

Момчето поседя малко и реши, че щом Джин ще идва с приятели е редно и той да покани свои. Взе си телефона и бързечко набра някакъв номер. 

- Юнги... - каза той, след като приятеля му му вдигна - Имам идея... 

Джин, Джимин и Техьонг седяха пред асансьора и чакаха да дойде, когато при тях влезе едно момче с ментово зелена коса и снежно бяла кожа. Той застана до Чим, който от своя страна не можа да отдели поглед от красавеца. 

Когато асансьорът дойде, всички се качиха. Джин сложи пръст на копчето с цифрата седем, когато се обърна към напознатия и се усмихна чаровно:

- Вие на кой етаж сте. 

- Седми. 

"Че на този етаж живее само Чонгкук" помисли си блондина, но въпреки всичко не се изрази гласно и натисна копчето... Минаха вроти етаж, трети, четвърти... Най-накрая стигнаха. Зеленокоското ги погледна учудено, когато видя, че и та се не този етаж.

- При Чонгкук на кино ли? - усмихна се леко той и натисна звънеща. 

- Мхм, най-вече заради пуканките - обади се Джин - но да, заради киното също. 

В този момент вратата се отвори и от вътре се показа едно момче с рошава черна коса, бяла тениска и синьо дънки. Той държеше кана с някаква оранжева напитка вътре. 

- Оле, всички наведнъж... - засмя се той и направи място да влязат. Непознатия за малката групичка, който дойде току що, и Джин се сблъскаха на вратата. "Трябва да правя път на дамите..." помисли си ментавокосият и пусна високия блондин пред него. 

Момчетата седяха на дивана, вече всички се бяха запознали с Юнги и сега гледаха втренчено в екрана на лаптопа. Кук, като собственик на това устройство бе седнал на земята по-близо до малката масичка и преглеждаше някакви филми

- Има... "Анабел", "Чъки"...

- Абе... - обади се Джимин - Не може ли нещо малко по... Ъм...

- Не чак толкова страшно - допълни мислите на най-добрия си приятел Техьог, молейки се сладкото момче да се съгласи. Наистина не понасяше хоръри, Чим също, затова никога не се караха какъв жанр филми да гледат когато са двамата. 

- Ами... - Той продължи да търси и накрая попадна на някакъв романичен - Романтика искате ли? Този мисля, че ще е интересен... - щом всички се съгласиха, чернокосият изтегли филма.

Нняколко часа го гледаха, а когато свърши си изтеглиха друг и така докато не сатна шест сутринта. Джин се беше излегнал на фотьойла, с крака, вдигнати на малката масичка, Юнги, гушнал една възглавница спеше пред телевизора, в който имаше флашка с филма, излъчван на екрана. Само Чим, Техьонг и Чонгкук бяха будни. Двамата приятели седяха в единия край на дивана и гледаха, а красивият сервитьор гледаше нещо на телефона, опитвайки се да не обръща внимание на гериоте от филма, които вече пет минути се гледаха в очите и нищо не казваха. 

- Кажи ѝ го, по дяволите! - изшептяха Те и Ччим в един глас.

Кук се засмя и им хвърли един поглед. Изглеждаха сладки, само дето чернокосия не се зарадва особено на гледката, кой знае защо... 

- Елина... - каза мъжът с черна коса и взе в шепи ръцете на красивата блондинка - Обичам те!

- ДА! - извикаха двамата, при което спящият Джин до тях ги погледна с едно отворено око и стисна зъби 

- Мълчете, че да не останете без гордости! - след това отново заспа. 

Техьонги и Чим се спогледаха уплашени и продължиха тихо и кротко да гледат.

- Том... - заплака момичето и отскубна ръцете си от тези на мъжа - Аз също, но вече е твърде късно... - След тези думи спусна булото си и тръгна към вратите, водещи до ритуалната зала, готова да се омъжи по сметка.

Край

- МОЛЯ?! - изкрещяха Те и най-добрия му приятел в един глас. При това тяхно действие Джин отвори рязко очи и бавно се изправи, готов да подгони "жертвите си"

**************************