До кафенето и обратно

14☕

- Не искам да започваме пак училище... - намръщи се Хосок и погледна тъжно към своя приятел.

- Не говори така! - отвърна му Те - Имаме доста време да си почваме.  Лятото все още не е свършило.  

Двамата най-накрая пристигнаха пред дома на по-големия, който от своя страна се обърна и прегърна приятеля си.

- Утре ще можеш ли да излизаш.

- Ами... Имам уговорка...

- Оу... Ясно - натъжи се Хосок

- С теб, глупи! - засмя се Те и го прегърна - Ще се видим утре.

Двамата се разделиха и червенокосия влезе вътре в сградата. Изкачи стълбите до втория етаж, но крясъците, идващи от апартамента, го смутиха. Той отключи бързо и влезе вътре, виждайки любимия си някакъв непознат.

- Юнги... - заговори притеснени той и отиде до любимия си, голеждайки нараненото му лице. - Какво се е случило? Кой е този?

- Нищо Хисоки! - усмихна се грижовно ментавокосия (честно казано... Вече не помня с каква коса го бях писала 😂😂😂)

- НИЩО ЛИ?! - кресна непознатия - ЗАРАДИ ТЕБ ДЖИМИН СТРАДА!

- НЕ СЪМ ВИНОВЕН АЗ, КУК!

Това преля чашата. Чонгкук се доближи до него и го хвана за яката. Погледна в тъмните му очи и почувства омразата която изпълва сърцето му. Дори не знаеше какво се случва... Харесваше Техьонг, не Чим нали?! Правеше това, само защото са приятели... Нали?!

- СПРЕТЕ СЕ! - изкрещя Хосок и застана между тях. - ЩО ЗА ГЛУПОСТ Е ТОВА?!

- Не знам питай гаджето си... - беше последното, което Кук каза, преди да напусне апартамента.

Момчето слезе долу и влезе в колата си. Усещаше гнева, който напираше в него. Как ,по дяволите, се скара с човека с когото се познаваха от детството си и то само заради Джимин.

ЗАРАДИ ДЖИМИН!

Та с него се знаеха от няколко месец. И все пак малкото го радваше много. Беше толкова сладък и невинен. А Юнги му завъртя главата...

Чернокосият запали колата и в момента, в който тръгна, звънна на Джин.

- Случайно да знаеш къде живее Джимин?

 
След като се прибра вкъщи, Джимин легна на леглото си гушна възглавницата. Цяла нощ си говориха с Джин и сега искаше просто да поспи, макар мислите, които винаги го отвежда при Юнги.