До кафенето и обратно

10☕

Лиса и Джени влязоха в кафенето, където работеше тяхната приятелка. Двете момичета се огледаха и когато най-накрая забелязаха една определена чернокоска се насочиха към нея.

- Джису онни! - възкликна Лиса и прегърна по-голямата.

- О, Лиса? Джени? Какво правите тук? - усмихна се Джису и прегърна приятелите си.

- Хайде, оставяй работата, тръгваме! - каза Джени, след което извади телефона от малката дамска чантичка, която винаги носи със себе си, си и започна да гледа нещо.

- Не мога! Има сташно много клиенти тук! - каза момичето и тръгна към един от другите сервитьори - Чонгкук! - каза тя - Трябва ми едно еспресо.

- Хей, ти! Красавеца! - извика Лиса и се насочи към непознатия сервитьор. - Как се казваш? - попита тя и очите ѝ светнаха.

- Чонгкук... - отговори объркано момчето.

- А, така. Чонгкук! Моля те, най-икрено да заместиш скъпата ни Джису, която има много важна работа днес.

- Да, добре... - каза той, продължавайки да гледа тъпо към блондинката.

- А така! - усмихна се Лиса - прекрасен си.

В това време, крайно раздразнена от случващото се, се приближи Джени, което хвана двете момичето за котките и се усмихна фалшиво на сервитьора:

- Благодаря, че ще я заместиш! Но сега ние трябва да тръгваме!

След тези думи задърпа двете момичета към вратата и остави крайно обърканият Кук сам. Щом излязоха от кафенето те отидоха до колата на момичето и тя ги побутна леко към превозното средство.

- Качвайте се! - каза грубо тя - Покана ли чакате?

След тези думи се настани на шофьорското място и запали колата. Другите две момичета бързо се качиха и Джени тъкмо щеше да потегли, когато видяха как Кук излиза забързан от кафенето с дамска чанта в ръка. Той почука на прозореца на Джису и момичето отговори.

- Щеше да я збравиш! - каза той и я подаде.

- О, мерси, Куки! - каза усмихнато тя.

- Да, да... Както и да е! - завъртя очи Джени и без да изчака другия да се прибере в кафенето потегли с колата.