My Blog

49

"A princess doesn't cry"
Но защо плачеш ти,
та нали кралица си, моля те кажи ми.
Къде сгреших със теб, защо все усещам сърцето студено като лед.
Очите ти са пълни с болка и сълзи, и аз само безполезно седя отстрани.
Имам чувството, че искаш някой да те спаси, някой който ще е до теб да те защити, а не като мен, човек който може само да те обнадежди.
Моля те прости ми ти, че любовта ти не споделям аз, но повярвай ми изяждам се отвътре със всеки изминал час.
И идват тези вечери студени, които на следващият ден усещам замразени.
Замразени в ума ми дълбоко, сякаш времето е спряло кротко, вечерите в които мислите ми се разбъркват и някак ръцете ми нарочно почват да объркват.
Посягам към последното решение, защото в тази нощ, това е единственото ми умение.
Като затворя очи, ножът ми изпълнява кърваво представление.
Сърцето ми бързо започва да тупти, но успокоението идва с думите "Всичко ще е наред, просто продължи".
И уж във вече финалният момент, някак ти се озоваваш пред мен.
Със същите тези насълзени очи, и болка която човек не може да търпи.
Някак си чувам гласът ти как крещи "Спри".
И така и мен започва да ме боли.
Острието пада на земята, и в очите ми отново сълзи.
Защото вечно спираш ме ти.
И всеки път съм на колене, молейки се просто всичко да спре, и когато стане това, да мога да получа твойта прошка.
Ето казвам ти сега, благодаря ти, бяха добри времена.
Каквото и да се случи отсега, никога не бих те забравила.