Липсваш ми. Не мога да не мисля за теб. Постоянно обитаваш мислите и чувствата ми. Не мога да ти викам по име. Искам да ти викам по прякори. Бебе, любов, бебу и т.н. Чувствам се празна, самотна. Боли ме. Но се надявам, че ще стане. И този път както трябва. Бавно, споделяйки си. Искам да те гушна, да те цункам, да бъда до теб, да бъда с теб. Искам да ти кажа колко много те обичам и ми се ще и ти да ме обичаше така. Каквото и да става аз няма да се откажа от теб, от мен, от нас. Обичам те.
YOU ARE READING
My Blog
Non-FictionИстория от както бях на 13 до днес. Животът ми, всяка трудност и всеки щастлив момент който съм имала. (Е почти😉)