My Blog

Depresar sam (tochka)

Сорка... напоследък не качвам и едва ли съм ви залипсвала... Та.. естествено имам нови проблеми, но споко ня да ви занимавам с тях. Дребна работа са...
Доста често... вече почти всеки ден се карам с гаджето.... и даже наскоро скъсахме веднъж.. и започвам да си мисля, че след всяка една караница се отдалечаваме...
Нека да ви разкажа какво стана през периода 30.05-03.06
"Бяхме с отбора ми на състезание на морето в Ахтопол. Хотела ни беше на уникално място, а моята стая гледаше право към морето. Отсреща имаше скали, скали в които вълните се удряха. Реших да отида там. Казах на Бубето, че излизам и излязох. Вървях около 10 минути и най-накрая стигнах. Трябваше да презкачам една ограда и да се спусна по един стръмен хълм. И най-накрая стигнах желаното място. Буквално бях сама.. на ръба.. Вълните бавно идваха и се удряха в скалата. От време на време ме пръскаше малко, но не ми беше особено голям проблем. Бризът леко галеше лицето ми. Седнах. Загледах се в тъмното мътно небе. Наближаваше буря. Аз пак нямаше да си тръгна. Бях сама. Най-сетне можех да се отпусна и да потъна в размисли дълбоко в съзнанието ми. Започна леко да вали. Морето се разбунтува. Нарочно излязох без телефон, защото знаех, че ще ме търсят. Седях там още около 30 минути. Беше толкова приятно. Реших да си тръгна...А само как не исках този миг да свършва... "

Прибрах се..Ренета( една приятелка от ориентирането ) не спря да ми вика че ме нямало и защо не съм казала къде съм ходила... Е издържах всички караници след което се качих в стаята ми и легнах... Отново гледах морето.. само че този път заспах...

И тогава си дадох сметка, че имам нужда да съм сама..