My Blog

57

Просто ще кажа добре. Просто ще кажа сгреших. Просто ще поема всичката вина и този път, защото тя е изцяло и единствено моя. Просто трябва да свикна да живея с растящата вина в мен. И на мен ми е ясно че каквото и да кажа в четвъртък каквото и да направя изхода е един. И той е ние, но не заедно, а помайки в различни посоки. Явно си изразходвах лимита. Има едно писмо, което получих за коледа и на него пише "Отвори ако някога спрем да си говорим". Отворих го. Прочетох го. Разплаках се. Не знам дали сега беше момента, но аз го почувствах така. Просто искам да мине по-бързо, защото не мога да спя. Постоянно си разигравам различни сценарий в главата, но с едднакъв изход. Мисля че всички щяхме да сме добре ако просто не се бях връщала. Защото аз съм тъпото, филмирано 04 от което така ви е срам и искате да се разкарате. Аз ще се махна просто. Може би тогава всички ще сте окей. Може би аз съм тази, която живее със заблудата че има вечни неща.
Очевидно щом пиша тук не съм окей, защото не е лесно да се настройш така, че след 2 дена губиш това, което те е държали на крака толкова много време.
Наистина нямам идея какво да кажа, правя, мисля. Знам само че никога не съм искала да ви наранявам и че всичко, което съм правила е за да може всички да сте добре. Явно от много мислене е станало точно обратното. От това което се случи последните дни осъзнах че съм излишна.

---------------------------------------------------------
Съжалявам за филмарщината в която се превърна този блог напоследък, но това са просто некви мои мисли плеснати ей така в нищото.